2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 11.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4163 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Столична община, представлявана от кмета Й. А. Ф., приподписана от юрк. Т В., против решение № 1278 от 23 май 2018 г., постановено по гр.д. № 3664/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се отменя решение № 2242 от 5 април 2017 г., постановено по гр.д. № 1921/2016 г. по описа на Софийския градски съд в частта, с която предявеният от П. А. П., с адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, против общината е отхвърлен за разликата над сумата от 8000 лева до сумата от 26000 лева и вместо него общината е осъдена да му заплати допълнително 18000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от П. поради злополука, настъпила на 20.01.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва от същата дата, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която общината е осъдена на същото основание да заплати на П. сумата от 8000 лева.
В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Подчертава се, че в изпълнение на задължението да управлява общинската собственост в интерес на гражданите и по начин, който да позволява ефективното и безопасното й ползване, общината в качеството на възложител е сключила договор с дружество за зимно почистване територията на район „К. поляна” за съответния период, като възложителят чрез Столичния инспекторат контролира изпълнението на договора и проверява качеството на извършените дейности съобразно общите изисквания за състоянието на териториите след почистването; в края на всеки ден инспекторите съвместно с представител на изпълнителя изготвят ежедневен констативен протокол за изпълнение на услугите. Твърди се, че в случая липсва противоправно поведение от страна на общината, и задължението на изпълнителя за зимното почистване са изпълнени. Оспорен е изводът на съда, че от протокола не може да се установи категорично процесната част от тротоара да е почистена и обработена със съответните смеси. Не станал ясен и механизмът на травматичното увреждане на ищеца, както и точното място на злополуката, тъй като в свидетелските показания имало колебания. Сочи се още, че е налице съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. За обезщетението се сочи, че е прекомерно завишено при неправилно приложен принцип на справедливостта. Видът на счупването сочи, че болките са най-интензивни в момента на травмата и през първите 15-20 дни, като във времето на оздравителния период значително намаляват. Процесът на възстановяване е протекъл без усложнения, лечението е било правилно проведено, не били доказани твърденията за изпитван страх да ходи по улицата, раздразнителност, безпокойство и напрежение в следствие на инцидента. Оспорена е и констатацията на съда, че се касае за средна телесна повреда, без това да е споменато в медицинската експертиза. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът П. А. П., с адрес в [населено място], представляван от адв. А. Г., в отговор на касационната жалба изтъква доводите си както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата по същество.
Въз основа на установените по делото факти: при слизане от трамвай на трамвайна спирка на 20.01.2016 г. по обед, ищецът се подхлъзнал на тротоара върху непочистен лед, и при падането получил закрито счупване на горния край на лявата лакътна кост; ръката била обездвижена в продължение на 45 дена и ищецът търпял болки и страдания в период от около 3-4 месеца, интензивни за първите 15-20 дена; пълно възстановяване на здравето на ищеца не е настъпило и към настоящия момент движението на ръката му е ограничено при разгъване с около 20 градуса; и понастоящем ищецът изпитва спорадични болки при физически натоварвания на ръката и при промяна на климата. Кредитирани са свидетелските показания относно механизма на злополуката и болките и страданията на ищеца. Съдът приема, че служителите, в чиито преки задължение се е включвало поддържането на процесната улица, отговарящо на нормативните изисквания за безопасност при движение по нея, са били служителите на общината. За установено е прието, че ищецът се е подхлъзнал при движение по тротоара, който бил обледенен и необработен с пясък, сол и пр., паднал и получил процесните увреди. Съобразени са разпоредбите на чл. 30, ал. 4 и ал. 5 от Закона за пътищата, чл. 48 ППЗП, ЗУСО и Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата (в редакцията им към датата на процесния деликт), и е прието, че тротоарът на улицата, на която е настъпила процесната злополука, е част от общинската пътна мрежа и поддържането на същата, вкл. и досежно снегопочистване, опесъчаване и преодоляване на обледеняването, е задължение на общината. За установени са приети предпоставките на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Отречено е общината да не е пасивно материалноправно легитимирана заради възлагането на задължението за почистване на съответния тротоар за процесния период от лед и сняг на дружество, като представената заповед на кмета и приложените към нея писмени доказателства са приети да не установяват възникването на отношения по граждански, или трудов договор между общината и дружество, които да придават на страните по договора качеството на възложител и изпълнител по смисъла на чл. 49 ЗЗД. За установяване на претърпените болки и страдания са съобразени претърпяната една средна телесна повреда, за сравнително продължителен период от около четири месеца търпени болки и неудобства, останалата трайна увреда на здравето, ограничение в движенията на ръката, изпитвани впоследствие макар и спорадично болки и неудобства. За справедливо е счетено обезщетение от 26000 лева, който размер е приет за съобразен с ППВС № 4/1968 г. и с обществено-икономическите условия в страната към периода на настъпване на вредата.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора въпрос по приложението на принципа на справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, по който разрешението на въззивния съд следва да се съпостави с постановките на ППВС № 4/1968 г.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 12,50 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1278 от 23 май 2018 г., постановено по гр.д. № 3664/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
УКАЗВА на касатора Столична община в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 12,50 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: