О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
След като изслуша докладваното от съдията Костова, ч. т. д. №1180/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. „П. ” – [населено място], срещу определение № 184/21.01.2015 г. на Апелативен съд – София, постановено по ч. гр. д. № 4268/2014 г. Със същото е потвърдено определение № 8403/12.08.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 4946 / 2013 г., с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по същото дело, поради констатирана от съда преюдициалност на спора по т. д. 8206/2012г. на СГС за 2012 г. спрямо т.д. № 4946/2013г. на СГС.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, и необосновано, поради което иска неговата отмяна. В съдържащото се в жалбата изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са наведени доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът – [фирма] – [населено място] / ищец по делото/, изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното по ч. гр. д. № 4268/2014 г. определение № 184/21.01.2015 г. на Апелативен съд – София.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Определение № 184/21.01.2015 г. на Апелативен съд – София, постановено по ч. гр. д. № 4268 по описа на съда за 2014 г. е от категорията актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал.1ГПК. Жалбоподателят като основания за допускане на касационно обжалване е изтъкнал противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и произнасяне на съда по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят поставя като значим въпрос: Следва ли съдът да спира производството по предявен недопустим иск по чл.59 ЗЗД и да изчака изхода на спора по другото дело или следва да го прекрати като недопустимо? Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съдът се е произнесъл по въпроса : Налице ли е обусловеност между две дела с едно и също правно основание / едни и същи обстоятелства/, едното от което е образувано по иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, което да обоснове спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК?
Настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
От данните по делото е видно, че по т.дело № 8206/2012г. на СГС, ищецът е предявил при условията на евентуалност три иска : 1. иск по чл. 55, ал.1 , пр. първо ЗЗД , с който претендира равностойността на осъществена от ищеца изработка, с която ответникът се е обогатил за негова сметка поради начална липса на основание, 2. иск по чл.61, ал.1 ЗЗД за водене на чужда работа без възлагане и 3. иск по ч.266, ал.1 ЗЗД – неплатена цена по договор за изработка. Предявените искове са били отхвърлени от първоинстанционния съд, като в мотивите съдът е препратил за разрешаване на правния спор между страните към субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, което е обсновало за ищеца правен интерес от предявяване на субсидиарния иск по гр.д. № 4946/2013г., спряно с определение на СГС до разрешаване на спора по исковете по гр.дело №8206/2012г.
Въззивният съд, за да потвърди определението за спиране на производството по делото, е приел, че дори въззивният съд да промени правната квалификация на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД в чл.59 ЗЗД / гр.дело №8206/2012г. на СГС/, последицата от промяната ще бъде прекратяване на производството по гр.дело № 4946/2013г., поради недопустимост на иска по по – късно заведеното дело, но не и липсата на обусловеност на втория иск от предявените евентуални искове по чл.55, ал.1, чл.61 и чл.266 ЗЗД.
По критериите за селектиране на частната касационна жалба:
Въпросът: Следва ли съдът да спира производството по предявен недопустим иск по чл.59 ЗЗД и да изчака изхода на спора по другото дело, или следва да го прекрати като недопустимо, е релевантен за спора, доколкото съдът е приел, че от изхода на евентуалните изходи ще зависи допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД. Частният касатор не е обосновава допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, според критериите на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. По приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и за съотношението на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД и на иска по чл.59 ЗЗД има установена съдебна практика, която е задължителна за съдилищата. Според правната теория и съдебна практика основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между двете дела има връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Частният жалбоподател не аргументира необходимост от тълкуване на цитираните правни норми и изменение на съществуващата съдебна практика по приложението им, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване по този селективен критерий.
Въпросът: Налице ли е обусловеност между две дела с едно и също правно основание / едни и същи обстоятелства/, едното от което е образувано по иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, което да обоснове спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, не е обуславящ изхода на спора, доколкото фактическите състави на евентуално предявените искове и на иска по чл.59 ЗЗД са различни. Позоваването на определение №896 по ч.гр.д. №2312/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. не обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/, тъй като спорът по обуславящото дело е бил за обявяване за нищожен или отменен подзаконов административен акт, решението по което ще има нормативно значение за напред, т.е. определението не е относимо към разглежданото дело.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, ТК, състав на Іт.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 184/21.01.2015 г. на Апелативен съд – София, постановено по ч. гр. д. № 4268 по описа на съда за 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: