Определение №335 от 18.10.2013 по гр. дело №4235/4235 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр. София, 18.10.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4235/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Д., Д. Д. А. и А. Д. А. срещу решение № 13 от 28.02.2013г., постановено по гр.д.№ 13/13г. на Бургаския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 244 от 10.09.12г. и допълнително решение 438 от 20.112012г., постановени по гр.д.№ 1710/11г. на Бургаския окръжен съд, с които е прието за установено по отношение на М. С. Д., Д. Д. А., А. Д. А. и Ж. ”М.”, че Р. И. А. е придобила по давност правото на собственост върху ? ид.част от апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], ет.5 и е отменен нот.акт № 36/10г. за собственост на имота, придобит чрез реализирано право на строеж от Ж..
По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство Р. А. и ответникът Д. А. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод през 2011г., като процесният апартамент е изграден по време на брака им /сградата е завършена в груб строеж през 1999г./. Същият и ответниците М. Д. и А. Д. са наследници на Д. А. Д., починал през 1997г., който е бил член на Ж. „М.”. С нот.акт № 36/10г. тримата са признати за собственици на имота на основание наследяване на членски права в посочената Ж..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че този нотариален акт не легитимира двамата синове на наследодателя като собственици на процесния имот, тъй като към момента на смъртта му те са били пълнолетни и съгласно чл.23 ЗЖСК и §1 ДРЗЖСК членствените права не са преминали върху тях. Същото е прието и по отношение на преживялата съпруга на същия по съображения че не е налице решение на ОС на Ж. за приемане окончателната цена на имотите и за окончателното им разпределение по чл.35, ал.1 ЗЖСК, предхождащо издаването на нотариалния акт. С оглед данните по делото, че всички довършителни работи и подобрения в жилището са направени от ищцата и нейния бивш съпруг, които до развода са живели в него с децата си със съзнанието, че жилището е тяхно /през 1999г. жилището е декларирано като собственост на двамата/, съдът е приел, че ищцата е придобила ? ид.част от имота по давност. По отношение на нотариалния акт е прието, че с оглед посоченото в него основание за издаването му /наследяване на членствени права в Ж./, същият няма прехвърлително действие, а с него само са констатирани определени права в полза на ответниците, поради което същият подлежи на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК като неверен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1.има ли право трето лице да стане собственик по давност на идеална част от обект на Ж. по време на сключен брак, когато съпрузите имот противоречиви основания за придобиване правото на собственост върху този обект и станал ли е той съпружеска имуществена общност; 2.констативен ли е нотариалният акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК или е с транслативен ефект и допустима ли е отмяната му по реда на чл.537, ал.2 ГПК и 3. допустимо ли е да се доказва факта на завършването на сграда, изградена от Ж. до степен „груб строеж” с експертна оценка и гласни доказателства, при липса на задължителния документ по чл.181, ал.2 ЗУТ от общината, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Р. А. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане, а ответникът Ж. „М.” не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая първите два въпроса не са решени в противоречие с представените от касаторите Р № 527 по гр.д. № 1136/09г. и Р № 322 по гр.д.№ 777/09г. на ВКС, І г.о., тъй като същите не се отнасят до тези въпроси /с първото е прието, че член кооператор може да придобие по давност имот на Ж. при определени предпоставки, а с второто – че нотариален акт, съставен за удостоверяване на сключен пред нотариуса договор за покупко-продажба на недвижим имот, не подлежи на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК, като с него не е разгледан въпросът за характера на нот.акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК/.
Във връзка с третия поставен въпрос не се сочи противоречие с никакава практика, а и същият няма отношение към предмета на спора, тъй като към 1999г., когато съдът е приел, че сградата е била построена до степен „груб строеж”, Законът за устройство на територията не е действал и акт по чл.181, ал.2 от този закон не е могло да бъде съставен /според съдебната практика към посочения момент това обстоятелство е могло да се установява с всякакви доказателствени средства/.
Относно другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения и тези предпоставки в случая не са налице /това основание е обосновано с наличие на противоречива практика, каквато не е посочена/.
По направените в изложението общи касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без във връзка с тях да е формулиран конкретен правен въпрос, каквото задължение имат касаторите съгласно т.1 на посоченото тълкувателно решение, ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство /във връзка с тези оплаквания също не се сочи противоречива практика/.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника по жалбата Р. А. сумата 1000 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 13 от 28.02.2013г., постановено по гр.д.№ 13/2013г. на Бургаския апелативен съд.
О с ъ ж д а М. С. Д., Д. Д. А. и А. Д. А. да заплатят на Р. И. Р. сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Scroll to Top