О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр. София, 19.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6889/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 99276 от 09.09.2013 г. на В. В. К. – [населено място], чрез адв. П. З. срещу въззивно решение от 11.07.2013 г., постановено по гр. д. № 16655/2011 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав, в частта, с която отменено първоинстанционното решение от 18.07.2011 г., постановено по гр.д. № 40342/2009 г. на Софийски районен съд и е допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС на ? идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ VII-345, в кв. 20 по плана на [населено място], район Нови Искър, целият с площ от 700 кв.м., при съседи: улица, УПИ I-344, УПИ III-346, УПИ IV-346 и УПИ VI-345 за сумата от 36 727 лв. (тридесет и шест хиляди седемстотин и седем лева).
С писмен отговор ответниците по касационната жалба оспорват същата като твърдят, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и сочат съображения за неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В случаите, когато цената на иска не е посочена от ищеца, същата се определя от съда, като въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда, най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В конкретния случай цената на иска е определена от съда въз основа на данъчна оценка на процесния имот, която съгласно приложеното по делото удостоверение (л. 25 от първоинстанционното дело) за УПИ VII-345 с площ от 700 кв.м. е в размер на 1755, 60 лева. Обстоятелството, че въззивният съд е допуснал изкупуването на ? ид.ч. от имота за сумата от 36 727 лева не води до промяна на определената по реда на чл. 70 ГПК цена на иска. Следователно, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Ето защо, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателката В. В. К. следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касационната жалба разноски, както следва: 300 лева на В. Г. П. и С. А. П. и 4500 лева на А. Р. Б., Д. А. Б. и К. Р. В..
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане касационна жалба вх. № 99276 от 09.09.2013 г. на В. В. К., срещу въззивно решение от 11.07.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 16655/2011 г.
П р е к р а т я в а производството по гр. д. № 6889/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О с ъ ж д а В. В. К. от [населено място] да заплати на В. Г. П. и С. А. П. сумата 300 /триста/ лева и на А. Р. Б., Д. А. Б. и К. Р. В. сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева разноски.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: