О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 19.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………..……. и с участието на прокурора…….……………………..……, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1556 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК- във вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3818/1.ІІІ.2018 г. на софийското „Гама Груп`09” ЕООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното определение № 22973 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 25.Х.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 12689/2018 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане № 389745/19.ІV.2018 г. на СРС, ГО, 69-и с-в, по гр. дело № 50615/2014 г.: за връщането на негова въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд поради неотстраняване в дадения от съда срок на констатирани нейни недостатъци.
Оплакванията на търговеца настоящ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените относно връчване на съобщението с указанията по чл. 22, ал. 1 ГПК. Поради това се претендира касирането му и присъждане „на сторените по делото разноски”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й „Гама Груп`09” ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение на СГС: предвид неправилно изчислен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, игнориращ обстоятелството, че „една част от претенцията на ищеца е за лихви”, а също и защото съобщението за отстраняване на тази нередовност било връчено „на лице, което няма право да представлява дружеството”.
Ответното по касация „Еспехо” ООД-София /ищец в първоинстанционното производство/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, вкл. в твърдяната хипотеза по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, настоящата частна касационна жалба на „Гама Груп`09” ЕООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, въззивният съд е могъл да констатира, че при връчено на дружеството настоящ частен касатор на датата 21 март 2018 г. „чрез управителя му М. И.” съобщение за внасяне на дължимата за въззивното обжалване държавна такса в размер на 673.75 лв., изпълнение на указанието не е последвало до изтичане на едноседмичния срок за това /28.ІІІ.2018 г., присъствен ден, сряда – бел. на ВКС/. Невнасянето на въпросната държавна такса, респ. невнасянето и на по-малък размер такава такса по с/ка на СГС, не се оспорва от частния касатор, а това е била единствената нередовност на неговата въззивна жалба – по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК.
При тези данни по делото в процесния случай по необходимост се налага извод, че атакуваното въззивно определение на СГС, потвърждаващо първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, не е очевидно неправилен съдебeн акт. То нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (СГС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
В заключение, погрешното отъждествяване от частния касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, вкл. и в хипотезата по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 22973 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 25.Х.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 12689/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2