2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 335
С., 21.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1484/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите против въззивно решение на № 590 от 05.07.2010 год. по гр. дело № 576/2010 год. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 504 от 13.04.2010 год. по гр. дело № 2926/2009 год. на П. окръжен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против С. В. З. за заплащане на сумата 92 271,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на Държавата вследствие извършените от С. В. З. престъпление по чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1 НК и престъпление по чл. 257, ал. 1 във врз с чл. 256, пред. 1 НК за това, че в периода 14.09.2004 год. до 15.11.2004 год. в качеството му на собственик и управител на [фирма][населено място] е потвърдил неистина в дадени пред Т.[населено място] от името на дружеството справки-декларации по ДДС и е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като е отразявал несъществуващи доставки в „Дневник за покупките”, за което [фирма][населено място] е ползвало неследващ се данъчен кредит, с което е избегнало плащането на данъчни задължения в особено големи размери, които са били укрити, за които престъпления ответникът е осъден с присъда по НОХД № 1062/2008 г. на П. окръжен съд и за заплащане на сумата от 59 522 лв. представляваща лихва за забава върху главницата изчислена по реда на чл. 75 ЗДДС (отм.) до 19.06.2009 год., както и за заплащане на законна лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на главниците.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика, съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос – от коя дата се счита за открит деликвента при извършено престъпление против данъчната, финансова и осигурителна система и от коя дата започва да тече погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, когато авторството и деянието, от които са произтекли вредите не са известни към датата на установяване на нарушението на данъчното законодателство, обуславящо издаване на Ревизионен акт. Представени са Постановление на Пленума на ВС № 2/21.12.1981 г. относно някои въпроси за погасителната давност при вземания от непозволено увреждане; Тълкувателно решение № 73/27.01.1986 год. по гр. дело № 43/85 г. на ОСГК на ВС по приложението на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, чл. 51 и чл. 83, ал. 2 ЗЗД и чл. 114, ал. 3 ЗЗД и определение по гр. дело № 1712/2009 год. на ВКС, чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът С. В. З. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и че обжалваеният интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 1, 3, т. 1 ГПК правен въпрос не обуславя решаващите мотиви за отхвърляне на иска, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД е прието, че влязлата в сила осъдителна присъда по отношение на ответника е задължителна за гражданския съд, досежно размера на вредите, когато те са елемент от фактическия състав на деянието, затова размера на вредите предмет на исковата молба, следва да се приеме за доказан, като следствие от престъплението извършено от ответника. Прието е още за установено, че по отношение на дружеството е извършена данъчна ревизия, приключила с влязъл в сила Данъчен ревизионен акт № 630/31.03.2005 год., с който в тежест на проверяваното дружество са вменени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размери, аналогични на претендираните по исковата молба вреди, като претърпян имуществен пасив от ищеца. Като е изходил от деликтния състав на чл. 45 ЗЗД изискващ кумулативно установяване на предпоставките – деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, установяване на вина, вреда, и причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, съдът е приел, че липсва елемента пряка причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия за ищеца имуществен пасив. При наличието на изпълнително основание – влязъл в сила Данъчен ревизионен акт, ищецът е бездействал да събере държавните вземания по превилигирования за това ред по ДОПК, което бездействие е преценено от съда в пряка причинна връзка с настъпилия неблагоприятен за Държавата резултат – пасив за фиска. Това е мотивирало съдът да отхвърли иска на предявеното основание.
По поставеният правен въпрос, с обжалваното решение е даден отговор на възражение на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането за посочен период, който няма решаващо значение за изхода на делото, тъй като искът е отхвърлен поради недоказаност на фактическия състав на основанието и в този смисъл този въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението, но по въпрос, различен от поставения, относим към допустимостта на предявения иск и валидността на обжалваното решение, за което касационният съд следи служебно и във фазата по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК и без да е сезиран – т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. по тъл. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът касае съотношението на отговорностите по чл. 45 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ДПК (отм.), сега чл. 127, ал. 2 ДОПК при наличие на влязъл в сила данъчен ревизионен акт и неговото изпълнение, който следва да бъде формулиран в смисъл – ако държавата разполага с изпълнително основание за принудително изпълнение по реда на специален закон, може ли да реализира вземането си по общия исков ред в граждански процес. По този въпрос има формирана съдебна практика по чл. 291 ГПК със задължителен характер – решение № 256/20.10.2010 год. по гр. дело № 1712/2009 год. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което при аналогична фактическа обстановка е прието, че иска по чл. 45 ЗЗД е недопустим. Това налага да се допусне касационно обжалване на решението, с което въпросът е разрешен по различен начин от посочения, при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК държавата е освободена от заплащане на държавна такса за касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 590 от 05.07.2010 год. по гр. дело № 576/2010 год. на П. окръжен съд.
Препис от определението да се изплати на страните.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ