4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 33/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр.София, 21.05.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 33/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. Д. от [населено място] в качеството му на синдик на ЗК [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд, 5 състав, постановено на 21.06.2011 год. по гр.дело № 541/2010 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ ТО, 10 състав от 07.07.2010 год. по гр.дело № 97/2008 год., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗК [фирма]/в несъст./, [населено място] и [фирма], [населено място] иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ за прогласяване нищожност на сключен с нот.акт № 126, том VІІІ, рег.№ 2417, дело № 358/2004 год. договор за покупко-продажба от 22.04.2004 год. на недвижим имот-собственост на обявеното в несъстоятелност дружество, представляващ триетажна масивна сграда-хотел в [населено място] заедно с правото на строеж върху дворното място с площ от 325 кв.м., съставляващо УПИ ХХ-3155 от кв.110 по плана на града, както и подобренията и приращенията – открит плувен басейн и площадка за шезлонги за сумата от 400 000 лева.
Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения за материалния закон и съдопроизводствените правила. Навежда доводи, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е допуснал нова експертиза във въззивното производство, поради което въззивното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по поставения правен въпрос: „Кой е обективният критерий, който установява значителното несъответствие между стойността на продаденото и получената от длъжника цена, което по категоричен начин да обоснове увреждане интересите на кредиторите и съответно да определя сделката като нищожна/недействителна”. Твърди, че по така поставения въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, до момента няма произнасяне от страна на ВКС с тълкувателно решение. Липсва конкретна обосновка на сочените основания, както и приложени съдебни актове, обосноваващи наличието на противоречива съдебна практика по поставения въпрос.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Кр.Г. от САК поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ за обявяване нищожността на извършената на 22.04.2004 год. отчуждителна сделка – предмет на нот.акт № 126 след началната дата на неплатежоспособност на обявеното в несъстоятелност дружество-продавач. За да прецени дали процесната сделка се явява увреждаща по отношение на кредиторите по несъстоятелността съдът е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Възприемайки неоспорените данни от заключенията на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза в състав от трима експерти съдът е приел за установено, че към датата на продажбата пазарната цена на процесните имоти-предмет на възмездната сделка възлиза на сумата 334 900 лева. Оценката е изготвена при съчетаване на няколко описани в заключенията метода и след оглед на имотите. Съпоставяйки я с продажната цена – 400 000 лева решаващият съд е направил извода, че преведената от купувача по банков път сума превишава средната пазарна стойност на имотите-предмет на сделката, изчислена по пазарни цени към датата на сключването й, поради което не са налице материалноправните предпоставки на фактическия състав на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, тъй като извършената от длъжника разпоредителна сделка не е довела до намаляване актива на имуществото му.
При тези данни поставеният от касатора въпрос за критерия, установяващ значителното несъответствие между стойността на продаденото и получената от длъжника цена с оглед изискването на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, е релевантен за изхода на спора. По този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид наличието на постоянна и непротиворечива практика на ВКС, включително обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – р.№ 111/02.11.2011 год. по т.дело № 893/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о.; р.№ 1/01.02.2013 год. по т.дело № 48/2012 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.Според константната практика на ВКС, преценката дали отчужденото от дружеството в несъстоятелност имущество значително надхвърля по стойност получената продажна цена се извършва на база средната му пазарна цена към момента на сключването на сделката. Постановеното в този смисъл решение на апелативния съд е в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът налице ли е еквивалентност между разменените престации или даденото от длъжника надвишава по действителна стойност полученото е фактически, а не правен и е изцяло в зависимост от конкретните данни по делото. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства относими към определяне размера на пазарната цена на имота към определен момент, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по посочения правен въпрос.
Касационен контрол не може да бъде допуснат и на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като както вече беше посочено, по въпроса как следва да се преценява неравностойността на насрещните престации е налице задължителна за долустоящите съдилища практика на ВКС. Разпоредбата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване, в смисъл, различен от вложения.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, 5 състав, ГК, постановено на 21.06.2011 год. по гр.дело № 541/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: