ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 335
гр. София, 23.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1604/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Монро“ ЕООД, [населено място] против определение № 31 от 29.01.2018 г. по ч.т.д. № 26/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – И. Б. Б., чрез пълномощника си – адв. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Изложени са и съображения за това, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е уважил жалба вх. № 36254/29.11.2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като е отменил постановеното по т.д. № 138/2016 г. на Пловдивския окръжен съд определение № 1777/01.11.2017 г. и вместо това е постановил допълване на решението по т.д. 138/2016 г., като е осъдил „Монро“ ЕООД, [населено място], да заплати на адв. И. Б. М. възнаграждение от 4140.21 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/04г. за минималните адвокатски възнаграждения. В мотивите си въззивната инстанция е приела, че в представения договор за правна помощ изрично е посочено, че адвокатската услуга се престира безвъзмездно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗАдв., поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът е приел още, че определянето и присъждането на възнаграждението е обусловено от отправяне на искане в сроковете на чл. 80 ГПК, което въззивната инстанция е извела от отправеното искане от ответника за присъждане на разноски, обективирано в протокола от проведеното на 20.02.2017 г. открито съдебно заседание на Пловдивския окръжен съд по т.д 138/2016 г.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, е поставил следните въпроси: 1.„С оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 3 от ГПК присъждане на реално направените разноски от страните дали включва само направените разноски за събиране на доказателства или и разноските за адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.? Липсата на посочена сума на адвокатско възнаграждение не създава ли пречка на ответната страна да направи възражение за прекомерност съобразно правната и фактическа сложност на делото?“ 2. „С оглед разпоредбите на чл. 80 от ГПК необходима предпоставка ли е за изплащане на направените разноски представянето на Списък с разноски и възможно ли е само бланкетно посочване на искане за присъждане на разноски и дали решаващият съд е длъжен да се съобрази с него без представен списък с разноски? Липсата на надлежно представен списък с разноски не преклудира ли съгласно императивната разпоредба на закона възможността да се иска изменение или допълване на постановеното решение в частта за разноските?“ 3. „С оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. поемане на защита на страна с посочване на тази разпоредба от ЗАдв. не се ли явява действителна пречка за насрещната страна и съда да прецени налице ли са предпоставките за присъждане на търсеното възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.?“ 4. „Следва ли с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото, преценени на фона на съвременните отношения, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК да се допусне касационното обжалване с оглед изясняване на посочените по-горе въпроси?“
Страната поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като в закона липсвало ясно формулирано правило, а в правната теория са застъпени различни становища и не е единно виждането по гореизложените въпроси.
Частният касатор не обосновава извод за наличие предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване.Съгласно разясненията дадени с т.1 на ТРОСГТК № 1 /09г., правният въпрос следва да бъде изведен от решаващите изводи на състава, обусловили постановения правен резултат. Макар и възпроизвел така определената дефинитивност на общото основание, касаторът не го е съобразил при формулиране на въпросите. В тази връзка първият поставен въпрос не е релевантен, тъй като е неотносим към решаващите изводи на състава, изложени по-горе, а във втората си част въобще не е разглеждан, нито е свързан с извод, обусловил постановения правен резултат. Същото е относимо и към втория и третия въпроси, поставени без оглед на развилото се производство и неговата специфика. Този извод се налага поради това, че касаторът при формулиране на въпросите не е отчел, че именно нормата на чл.38,ал.2 ЗАдв дава възможност на адвокатът да поеме защитата на подзащитния си, при конкретни условия безплатно, като не е отречено с цитираните норми, а тъкмо обратното, че му се следват разноски по правилото на чл.78 ГПК. В тази връзка, поставените въпроси са изведени единствено от защитната теза на страната, а не от решаващите изводи на състава, поради което не съставляват общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Последният поставен въпрос не съставлява формулиране на общо основание, тъй като съдържа като въпрос дейността на настоящата инстанция по преценка наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Дори, обаче, и от поставените въпроси да може да бъде изведен релевантен, страната не обосновава и допълнителен критерий. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правeн въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са без значение спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, нито общо посоченото, че била налице колизия на „ норми” без да бъде уточнено кои са нормите и как е направен този извод.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31 от 29.01.2018 г. по ч.т.д. № 26/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: