О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
Гр.София, 24.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4521 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Евроконсулт 2002“ЕООД срещу решение №.5430/13.08.18 по г.д.№.2232/06 на СГС, ІV Вс. – с което е оставено в сила решение на СРС, І ГО, 32с., от 6.03.06 по г.д.№.20138/03 за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Ответната страна К. А. Б. и третото лице помагач Х. С. А. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че искът е неоснователен, тъй като не е налице твърдяното неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена. В процесния нотариален акт, във формата на който е сключена сделката – за „Евроконсулт 2002“ЕООД чрез пълномощник Х. С. А. – са вписани изявленията на страните, че цената от 12200лв. е изплатена изцяло на продавача чрез пълномощника му от страна на купувача преди сключването на договора. Така удостовереното изявление е достатъчно доказателство за установяване на факта на получаване на цената от пълномощника на продавача, тъй като съставлява разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД. От друга страна това плащане е имало погасителен ефект по отношение на задължението на купувача. Изложени са мотиви, че съгласно общото правило на чл.75 ал.1 ЗЗД изпълнението има погасителен ефект, когато е направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, както и на всяко трето лице, когато кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. За да е налице валидно упълномощаване за сключване на договор за покупко-продажба, което да породи правните последици за упълномощителя съобразно чл.36 ал.2 ЗЗД, е необходимо и достатъчно в пълномощното да е отразена общата воля на упълномощителя за овластяване на пълномощника да извърши разпореждане от негово име-не е необходимо да е посочен конкретния вид договор или действие на разпореждане, нито отделните елементи на сделката /имот, цена и т.н./ или лицето, в полза на което следва да се извърши разпореждането /т.1 ТР 5/12.12.16 по т.д.№.5/14, ОСГТК на ВКС/. В случай, че волята на упълномощителя е била за ограничаване обема на учредената представителна власт на пълномощника във връзка с разпоредителното действие, тази воля трябва да е видна от съдържанието на пълномощното /това следва от характера на отношенията между упълномощителя и пълномощника, които са такива на доверие – като обема на представителната власт зависи от степента на това доверие/; упълномощителят може – но не е длъжен /освен в изрично предвидените в закона случаи/ – да посочи в него само една или повече конкретни разпоредителни сделки или действия, вкл. да посочи точно определена цена, определяема такава или в дадени граници; да посочи едно или друго свое имущество като предмет на бъдещо разпореждане, да визира точно определено лице или кръг от лица, които да придобият или да могат да се облагодетелстват от разпореждането с това имущество. В случаите, когато не е ограничил представителната власт на пълномощника в някоя или във всички от изброените насоки, но същевременно с пълномощното, тълкувано съобразно чл.20 ЗЗД, ясно и еднозначно, макар и по най-общ начин, е изразил волята си за извършване на разпореждане със свое имущество чрез него, то съгласно чл.39 ал.1 вр. с чл.9 и чл.44 ЗЗД следва да се приеме, че представителната власт включва възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка една от тези насоки, по отношение на които не е ограничен с пълномощното /ТР 5/16, ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай съдът е приел, че от съдържанието на пълномощното еднозначно и безпротиворечиво се установява волята на упълномощителя за извършване на разпоредителната сделка – покупко-продажба в цялост от страна на пълномощника – с двата основни и съществени елемента на сделката-прехвърлянето на правото на собственост от пълномощника и получаването от него на цената от името и за сметка на продавача-като единственото въведено ограничение е размера й /фиксирана е на 12200лв./. От съдържанието на пълномощното не се установява твърдяното стеснително тълкуване на волята на упълномощителя – само за прехвърляне на собственост – тъй като употребеният в пълномощното израз „да извърши продажбата“ категорично сочи на извършване на сделката от пълномощника в цялост – с горепосочените два съществени елемента. Ако волята е била представителната власт на пълномощника да бъде ограничена само до прехвърлянето на собствеността /без получаване на цената/, това ограничение е следвало да бъде изрично изразено с израза „да прехвърли собствеността“ – а такова ограничение в пълномощното липсва. При тези обстоятелства е формиран извод, че волята на упълномощителя е била за учредяване на представителна власт в пълен обем за извършване на продажбата /прехвърляне на собственост и получаване на цена/, пълномощникът е действал в рамките на представителната власт – с избрано от него лице и уговаряйки продажна цена, съответстваща на посоченото в пълномощното, като действията му по избор на купувач са изцяло в съответствие с волята на упълномощителя в пълномощното. При тези обстоятелства удостовереното с нотариалния акт плащане от ответника в полза на пълномощника на продавача попада в хипотезата на чл.75 ал.1 ЗЗД, то е произвело погасителен ефект по отношение на задължението на купувача да плати продажната цена и не е налице твърдяното неизпълнение, което да дава основание на ищеца за разваляне на договора. Обстоятелството дали продавачът реално е получил паричната сума от своя пълномощник има правно значение само във вътрешните им отношения като упълномощител и упълномощен, но не и за договорното правоотношение, възникнало от сключения договор за покупко-продажба и в частност – за изпълнението на основното задължение на купувача по него.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК във връзка със следните въпроси, които твърди, че са разрешение в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.68/20.03.17 по г.д.№.5827/14, ІV ГО/: 1.“Правомощието на пълномощника да получи цената при сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот трябва ли да е посочено изрично в пълномощното?“; 2.“Употребеният в пълномощно за покупко-продажба на недвижим имот израз „да извърши продажбата“ включва ли в себе си правомощието на пълномощника да получи продажната цена?“; 3.“В случай, че волята на упълномощителя при сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот е била представителната власт на пълномощника да е ограничена само до прехвърлянето на собствеността /без получаване на цената/, то тава ограничение следва ли да бъде отразено изрично и еднозначно с изрази като „да прехвърли собствеността“ и други подобни?“; 4.“Липсата в пълномощно за покупко-продажба на недвижим имот на ограничение на правомощието на пълномощника да получи продажната цена означава ли, че волята на ищеца-упълномощител е била за учредяване на представителна власт на упълномощеното лице за получаване на цената?“. Твърди и, че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон относно обема на представителната власт на пълномощника /да извърши продажбата означава да уговори размера на цената и условията и сроковете за плащането й съгл. чл.183 ал.1 ЗЗД и да направи изявление от името и за сметка на продавача за прехвърляне на собствеността съгласно чл.24 ал.1 ЗЗД/ и в отклонение от цитираната по-горе задължителна практика.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
С поставените въпроси /част от които (№.2-№.3) са фактически, свързани с фактите и обстоятелствата на конкретния случай-а не правни по смисъла на чл.280 ал.1 и т.1 ТР1/09 ОСГТК на ВКС/ се цели поставяне на проблема за съдържанието на пълномощното за сключване на договор за покупко-продажба и необходимостта от включване на специална уговорка в него за овластяване на пълномощника да получи цената. В цитираната практика /реш.№.68/20.03.17 по г.д.№.5827/14, ІV ГО/ е прието, че ТР № 5/14 от 12.12.16 по тълк.д.№.5/14 ОСГТК на ВКС – съгласно което за упълномощаване с последиците по чл.36 ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя е необходимо и достатъчно в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име – не разрешава въпроса овластен ли се счита упълномощеният с изрично пълномощно (за сключване само на една сделка – продажба на конкретно определен недвижим имот) да получи продажната цена въз основа на пълномощно, в което изрично не е посочено правото да приеме плащане от името на представлявания; намерено е, че упълномощено с изрично пълномощно само за сключване на договор за продажба на недвижим имот лице не се счита овластено да получи продажната цена, ако това не е изрично посочено в пълномощното от упълномощителя и не може да се изведе по несъмнен начин при тълкуване на сделката по критериите по чл.20 вр. чл.44 ЗЗД; плащането от купувача на такъв пълномощник няма погасителен ефект по отношение на задължението за продажната цена-макар нотариусът да е удостоверил сделката въз основа на пълномощното, освен, ако кредиторът не потвърди плащането или ако се е възползвал от него. Въззивната инстанция не се е отклонила от тази практика. За да достигне до извода, че въз основа на процесното пълномощно пълномощникът е бил упълномощен и да получи продажната цена, е изходила от една страна от цитираните по-горе принципни постановки на тълкувателното решение, а от друга изрично е тълкувала текста на конкретното пълномощно съобразно чл.20 ЗЗД. Именно в резултат на така извършеното тълкуване е достигнала до извода, че правото на упълномощеното лице да получи цената може да се изведе по несъмнен начин при тълкуване на текста на пълномощното по критериите на чл.20 ЗЗД. Съдът е обсъдил конкретните използвани термини и значението им /в това число израза „да извърши продажбата“/, като ги е отграничил от обичайно използваните такива за случаите, когато се цели упълномощаване само за прехвърляне на право на собственост. Така извършеното тълкуване на действителната воля на упълномощителя е обосновано и не е произволно. При това положение формирайки при горните обстоятелства извод, че пълномощникът несъмнено е бил овластен да получи продажната цена, въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика – която изрично допуска, че подобно овластяване, макар и да не е изрично посочено, може да бъде изведено по несъмнен начин при тълкуване на сделката по критериите на чл.20 ЗЗД /последното се извършва според обстоятелствата на всеки отделен случай, които могат да са различни/. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към сочените хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от изложеното по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Само за пълнота следва да се посочи, че предметът и цената съставляват същественото съдържание на волеизявленията при договора за продажба – т.е. необходимите елементи, за които страните следва да постигнат съгласие предвид консенсуалния характер на договора. Същевременно, обаче, доколкото същият е двустранен, на основното задължение на продавача да прехвърли собствеността кореспондира основното задължение на купувача да плати цената. Двете задължения са във функционална зависимост, никоя от страните не може да иска изпълнение от другата без самата тя да предлага такова на своето задължение-поради което нормално и логично е сделката да се смята за извършена в цялост не само с изпълнението на задължението за прехвърляне на собственост, но и с изпълнението на насрещното за плащане на цената, респективно с получаването й.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.5430/13.08.18 по г.д.№.2232/06 на СГС, ІV В с.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: