2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 27.05.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1071/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Д. от [населено място] срещу постановеното от Габровски окръжен съд определение от 06.02.2019 г. по т. д. н. № 42/2016 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба вх. № 387 от 31.01.2019 г. за освобождаване от държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ и е постановено връщане на депозираната от частната жалбоподателка молба за отмяна на влязло в сила решение № 221 от 06.11.2017 г. по т. д. н. № 42/2016 г. на Габровски окръжен съд.
В частната жалба се поддържа неправилност на обжалвания акт по съображения, че съдът е следвало да се произнесе по основателността на новата молба за освобождаване от държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ (вх. № 387 от 31.01.2019г.), тъй като с нея са представени доказателства, които установяват промяна в обстоятелствата, имащи значение за преценката относно искането за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, с оглед указанията по т. 12 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от И. Г. Д. молба за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ, първоинстанционният съд е приел, че по същите искания вече се е произнесъл, като актовете му са потвърдени с определения на Върховен касационен съд – определение № 718 от 21.12.2018 г. по ч. т. д. № 2959/2018 г. на ІІ т. о. и определение № 715 от 21.12.2018 г. по ч. т. д. № 2960/2018 г. на ІІ т. о. С оглед обстоятелството, че след постановяване на посочените определения на молителката са дадени указания за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 125 лв., които същата не е изпълнила, решаващият състав е преценил, че подадената от нея молба за отмяна следва да бъде върната на основание чл. 306, ал. 2 ГПК поради неотстраняване на нередовността й.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в него.
Правото да инициират производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1 ГПК, е признато от процесуалния закон единствено и само в полза на лицата, които са участвали като страни – главни или подпомагащи – в производството, по което е постановено решението. Този извод произтича недвусмислено от самата норма на чл. 303, ал. 1 ГПК, установяваща, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато са осъществени специфичните за всяко от основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК предпоставки. Трети лица, неучаствали като страни по делото, приключило с постановяване на влязлото в сила решение, нямат право да искат отмяната му по реда и на основанията, визирани в чл. 303 ГПК.
В настоящия случай, молителката не е участвала като страна в производството по т. д. № 42/2016 г. на Габровски окръжен съд, от което следва изводът, че тя не е легитимирана да инициира производство за отмяна на постановеното по това дело решение.
Активната легитимация на молителката да иска отмяна на влязлото в сила решение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 304 ГПК. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу последиците на влязлото в сила съдебно решение, предоставен на определена категория трети лица, които не са взели участие в делото, но са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Кръгът на тези лица е очертан изрично в самата разпоредба на чл. 304 ГПК чрез препращане към разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК. Последната урежда института на необходимото другарство – задължително и факултативно, от което следва, че легитимирани да искат отмяна са само онези неучаствали в делото трети лица, които, като носители на правото на иск относно спорното правоотношение, е следвало да участват като главна страна в процеса в качеството на необходими другари. По отношение на молителката това изискване не е налице. Същата няма качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК в производството по 625 ТЗ и поради това не е легитимирана да иска отмяна на постановеното решение за отхвърляне на молбата на В. И. Д. от [населено място] и Д. Й. П. от [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност на „Мира Ел” ООД, [населено място], общ. С. – И. Г. Д. обосновава качеството си на кредитор на дружеството с вземане, различно от това на посочените две лица, инициирали производството по чл. 625 ТЗ, като изобщо не твърди наличие на необходимо другарство с тях. Ето защо, като подадена от лице извън кръга на визираните в чл. 304 ГПК във връзка с чл. 216, ал. 2 ГПК, молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Поради преценката за недопустимост на депозираната от И. Г. Д. молба за отмяна, която преценка е изцяло в компетентността на Върховен касационен съд съгласно указанията по т. 12 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че постановеното от Габровски окръжен съд определение (с характер на разпореждане) за връщане на молбата за отмяна като краен правен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед на това, не подлежат на обсъждане оплакванията в частната жалба, свързани с предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Габровски окръжен съд определение от 06.02.2019 г. по т. д. н. № 42/2016 г., с което е оставена без разглеждане подадената от И. Г. Д. от [населено място] молба вх. № 387 от 31.01.2019 г. за освобождаване от държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ и е постановено връщане на депозираната от същата молба за отмяна на влязло в сила решение № 221 от 06.11.2017 г. по т. д. н. № 42/2016 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: