3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 03.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 260/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Р.С. – пълномощник на [фирма] срещу въззивно решение № 109 от 17.11.2010 год.на Бургаски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 214/2010 год.,с което е потвърдено решение № 213 от 07.07.2010 год.по гр.д.№ 667/09 год. на Бургаски окръжен съд,с което е уважен предявения от О. на Т.-Б. срещу касатора иск с правно основание чл.109 ЗС и касаторът е осъден да премахне монтираната вътрешна метална ограда в съсобствен застроен недвижим имот,представляващ У. … – ….. в кв… по плана на промишлена зона”С.”-гр.Б.,ограждаща за ползване…… кв.м.незастроена част от дворното място и …… кв.м.от рампата на първи етаж от триетажната сграда.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи бланкетно основанието на чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване като цитира съдебната практика в решение № 1509/93 год.по гр.д.№ 1364/92 год. на ІV г.о. на ВС и решение № 216/85 год. по гр.д.№ 43/85 год. на ІV г.о.на ВС по материалноправния въпрос относно тълкуването на чл.109 ЗС,а именно-следва ли да се уважи иск по чл.109 ЗС при липсата на доказани и установени противоправни действия на ответника,с които се ограничава някое от правата на търсещия защита ищец.
Ответната страна – Окръжен съюз на Т. не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е установил,че касаторът през 2005 год. е оградил площ от ……. кв.м. в съсобствения с ответника имот,както следва : в северозападната част на имота е отделена част от терена между триетажната сграда и страничната регулационна линия с имот ……,в което се включва и рампа,припада към сградата чрез двукрила врата,която може да се демонтира или да се отвори,а в североизточната част на имота е отделена част от терена между триетажната сграда и страничната регулационна граница с имот ….,като ограждането е чрез ограда с колони,трайно свързани с терена,което препятства свободния достъп до сградата от стълбищната клетка в югоизточната част от сградата ,както и до съсобствените трафопост и пътно платно. Между страните не е извършено реално разпределение на съсобствения имот,така че оградената част по силата на такова разпределение да попада в част,отредена за ответника – касатор.При безспорно установеното е приел,че с изграждането на процесната ограда ищецът – О. на Т. не може да упражнява правото си на собственост в пълен обем и върху оградената част от имота.
Доколкото касаторът се позовава на влезли в сила съдебни актове – решения на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представените ,уреждащи отношенията между съсобствениците при незаконен строеж,както и обема на прекратяване или ограничаване на съответните действия.Освен това следва да се посочи,че въпроса е некоректно формулиран и неотносим в настоящия случай,в който безспорно е установено,че действията на касатора са създали трайно състояние,което пречи на съсобственика да упражнява своето право в съответния обем и според предназначението на имота. Безпротиворечива и трайна е съдебната практика,че с негаторния иск е предвидена възможността собственикът/съсобственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право пълноценно.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109 от 17.11.2010 год.на Бургаски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 214/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :