О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 03.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.05.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 880/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба №32/05.01.2016г.,подадена от А. М. Ф.,В. М. Ф.,Х. М. Х. и Ш. М. Д.,чрез пълномощника им адвокат И. В.,против решение №256/24.11.2015г. на Сливенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№478/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №59/14.08.2015г. по гр.д.№118/2014г. по описа на Районен съд,гр.К. за признаване за установено в отношенията между Ю. Х. М.,Х. Х. М.,А. Х. М.,В. Х. М. и Х. Х. М.,и ответниците А. М. Ф.,В. М. Ф.,Н. М. А.,А. М. Б.,Х. М. Х. и Ш. М. Д.,че ответниците не са собственици на УПИ ІІ в кв.8 по плана на [населено място] село, [община],с площ 877 кв.м,при описани граници,както и на основание член 537,ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №145,том І,нот.дело №137/2004г. в посочената в решението част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна
С вх.№456/20.01.2016г. е постъпило “Допълнение към касационна жалба от А. М. Ф.,чрез пълномощниците му адвокат Н. Х. и адвокат Н. Ч.,с която молят да се допусне касационно обжалване на основание член 281,т.3 ГПК,предл.1-3 вр. с чл.280,ал.1т.1 и т.3 ГПК и се иска отмяна на обжалваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба Ю. Х. М.,Х. Х. М.,А. Х. М.,В. Х. М. и Х. Х. М.,чрез пълномощника си адвокат С. М. Р.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наименовано „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване-чл.280,ал.1т.1 и 3 ГПК,и чл.281,т.3 ГПК/,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„Считаме,че следва да приемете,че депозираната касационна жалба срещу:-РЕШЕНИЕ №59/14.08.2015г.,постановено от Котелски районен съд по гр.д.№118/14г. като първа инстанция и
РЕШЕНИЕ № /24.11.2015г.,постановено оп Сливенски окръжен съд по в.гр.д.№478/15г. като въззивна инстанция
подлежат на обжалване,защото са налице предпоставките на цитираните по-горе текстове на ГПК,а именно:
-първо,касационното обжалване е допустимо по смисъла на чл.280,ал.2,т.1 от ГПК,тъй като предмет на процеса са права на трето лице по отношение на собственост на недвижим имот/частична/ на касаторите,
-второ,считаме че са налице и предпоставките на чл.280,ал.1,т.,т. 1 и 3 от ГПК,тъй като:
-по т.1 е налице традиционна практика на ВКС и ВАС по правилното прилагане на бълг.законодателство относимо към ЗС,ЗКИР,ЗУТ,ГПК,
-по т.3 решен и от двата съдебни състава в противоречие с точното прилагане на закона,както и за развитието на правото и авторитета на българския съд
-трето,в подкрепа на горното сочим конкретна традиционна практика на ВКС и ВАС”
След което се цитират,без да се прилагат с изложението седемнадесет броя съдебни актове-решения и определения,постановени от ВКС и ВАС.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,разрешен в обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното изцяло по-горе изложение,депозирано от касаторите,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в същото липсва формулиран правен въпрос,разрешен с постановеното решение.Напротив, цитират се само разпоредби на закона,съдебна практика на ВКС,като и такава на Върховния административен съд,която е напълно неотносима,според предвиденото в разпоредбите на член 280,ал.1 ГПК.
Липсата на формулиран от касаторите правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По приложеното допълнение съм касационната жалба:в същото се излагат изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за това дали обжалваното въззивно решение е правилна или не ще се направи едва след допускането на касационно обжалване на решението,в производството по реда на член 290 ГПК.Към приложението,с което се допълват касационните оплаквания,изложени по първоначално депозираната касационна жалба,липсва допълнение на изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК,а и в самото допълнение на касационната жалба,видно от съдържанието му не е инкорпориран в същото и липсва формулиран правен въпрос,а само почоването на разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК и то във връзка с член 281,т.3 ГПК,не представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото,на ответниците по касационната жалба Ю. М.,Х. М.,В. М. и Х. М.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 500 лева,разноски по делото,представляващи адвокатско възнаграждение,съобразно приложения с отговор договор за правна защита и съдействие от 22.02.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №256/24.11.2015г. на Сливенски окръжен съд,постановено по гр.д.№478/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. М. Ф.,В. М. Ф.,Х. М. Х. и Ш. М. Д.,за заплатят на Ю. Х. М.,Х. Х. М.,А. Х. М. и Х. Х. М. ,сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: