1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 30.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 562/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Я. от АК [населено място], срещу определение № 213 от 31.03.2014 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 142/2014 г. Със същото се потвърждава определение № 817 от 25.02.2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу решение № 1 221/30.12.2013 г., постановено по т. д. № 360/2013 г. по описа на с. с.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на жалбата. Изложени за доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Срещу решение № 1 221/30.12.2013 г. на Варненски окръжен съд, постановено по т. д. № 360/2013 г. е депозирана въззивна жалба от П”ЕАД [населено място] с вх. № 3 242/03.02.2014 г. По делото е постъпила молба от частния жалбоподател, с искане същият да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивното производството, която с определение № 817/25.02.2014 г. съдът е оставил без уважение. Този съдебен акт е обжалван пред ВАС, който го потвърждава с определение № 213 от 31.03.2014 г. по в. ч. т. д. № 142/2014 г. – предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба и данните по делото процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото и обусловил решаващата воля на съда е: Допустимо ли е освобождаване на юридическо лице от предварително внасяне на държавна такса за производство по гражданско дело?
По този въпрос е налице практика на Върховен касационен съд на РБ, постановена при действието на новия ГПК, според която разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК не намира приложение по отношение на търговските дружества. Липсата на достатъчно парични средства търговецът – юридическото лице да заплати дължимата държавна такса предполага изпадането му в състояние на неплатежоспособност, което състояние може да се установи само в производството по несъстоятелност. Българският Граждански процесуален кодекс определя реда, предпоставките и субектите, които могат да бъдат освободени от внасяне на държавна такса – поначало това са физическите лица, а юридическите – само в предвидените от закона случаи. Правната уредба на тези обстоятелства е приоритет на всяка държава, членка на ЕС, поради което не може да се възприемат доводите на частния жалбоподател за противоречие на разпоредбата на чл. 83 ГПК с норми на общностното право. В този смисъл са определение № 389/11.05.2012 г. по ч. т. д. № 66/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.; определение № 580/27.06.2010 г. по ч. т. д. _ 451/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.; определение № 569/04.10.2012 г. по ч. т. д. № 522/2012 г. на ВКС, ТК, І отд.; определение № 128/26.02.2013 г. по ч. гр. д. № 47/2013 г., на ВКС, ТК, ІV отд. и др. При постановяване на въззивното определение Варненски апелативен съд се е съобразил с константната практика на Върховен касационен съд, която е задължителна за долустоящите съдебни инстанции.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай предвид наличието на непротиворечива практика на ВКС по поставения от жалбоподателя въпрос, постановена при действието на ГПК от 2007 г. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, а обжалваното определение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 213 от 31.03.2014 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 142/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: