О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр. София, 30.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на ……… юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2838 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. срещу определение № 1872 от 14.06.2018г. по в. ч. гр. дело № 4031/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева за обжалване на разпореждане от 15.05.2018г. по същото дело и за предоставяне на правна помощ.
Частният жалбоподател излага съображения за недопустимост на обжалваното определение и моли то да бъде отменено с оглед обстоятелството, че е освободен от такси и разноски по друго дело, предявено срещу ВКС.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение на Софийски апелативен съд, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично неоснователна по следните съображения:
С обжалваното в настоящото производство определение № 1872 от 14.06.2018г. по в. ч. гр. дело № 4031/2016г., Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на К. Б. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК и за предоставяне на правна помощ за обжалване на разпореждане от 15.05.2018г. по същото дело. Въззивният съд е дължал произнасяне по молба на К. Б. вх. № 11052/13.06.2018 г., чийто предмет се е свеждал единствено до искане за освобождаване от държавна такса във връзка с администрирането на частна жалба вх. № 10282/04.06.2018 г. срещу горепосоченото разпореждане от 15.05.2018г. При това положение, оставяйки без уважение искане за предоставяне на правна помощ във връзка с администрирането на частната жалба вх. № 10282/04.06.2018 г., САС е излязъл извън предмета на сезирането и е постановил акт в нарушение на диспозитивното начало, който в тази му част следва да бъде обезсилен.
Атакуваното определение е правилно в останалата му част относно искането за освобождаване от държавна такса.
Софийски апелативен съд е оставил молбата на К. Б. без уважение, приемайки, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал.2 ГПК, тъй като на съда е служебно известно, че по партидата на молителя в Агенцията по вписванията са вписани разпоредителни сделки с имоти, вписана е ипотека и възбрана върху собствен на молителя имот- дворно място, вилна сграда и пристройка в [населено място], С.-Д., вписани са две съдебни решения за делба, с които е признато, че К. Б. притежава права в съсобственост с други лица върху два недвижими имота в [населено място], както и искови молби, в които молителят като ищец е заявил права върху дванадесет поземлени имоти в [населено място]. Посочено е още, че на докладчика е служебно известен още фактът, че К. Б. е направил признание по в. ч. гр. дело № 1819/2017г. на САС, че би могъл безпроблемно да внесе исканата сума за държавна такса. Прието е, че при така установените обстоятелства на молителя не следва да се признае, че не притежава достатъчно средства за внасяне на държавна такса от 15 лева по подадената частна жалба вх. № 10282/04.06.2018 г..
Въззивният съд е извършил преценка на всички релевантни обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, въз основа на която е извел обоснован извод, че не е осъществена хипотезата на цитираната правна норма. Обстоятелството, че касаторът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавна такса по друго дело с ответник ВКС е ирелевантно в настоящото производство. От значение е само освобождаването от задължението за заплащане на държавни такси в конкретното настоящо исково производство, което би следвало да бъде зачетено до неговия край и за всички съдебни инстанции /определение № 501 от 22. 12. 2017г. по ч.гр.д. № 4662/2017г. на ВКС, Трето г.о. и др./, но само ако не е налице промяна в релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК. В случая обаче е установена промяна в последните въз основа на станали служебно известни на въззивния съд факти, поради което освобождаването от заплащане на държавни такси по чл. 83, ал. 2 ГПК по други две частни жалби по същото дело не е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции съгласно мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно гореизложеното, обжалваното определение на САС е правилно в частта относно искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 1872 от 14.06.2018г. по в. ч. гр. дело № 4031/2016г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставено без уважение искане на К. И. Б. за предоставяне на правна помощ в производството по частна жалба вх. № 10282/04.06.2018 г..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1872 от 14.06.2018г. по в. ч. гр. дело № 4031/2016г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането на К. И. Б. за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 15 лева по подадената частна жалба вх. № 10282/04.06.2018 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ