О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 04.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4454 /2013 година.
Производство по чл. 248 ГПК.
Молителят – ответникът по касация Д. В. С. иска присъждане на деловодни разноски за касационна инстанция, които е претендирал с отговора по жалбата и е доказал с договор за правна помощ в размер на 3200 лв.
Ответникът по молбата [фирма] оспорва искането, тъй като не отговаря на т.1 и 2 от ТР № 6/2012г. Евентуално прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима, тъй като е подадена в едномесечен срок по чл. 248 ГПК от постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Претендирана е само една разноска, която е вписана в отговора, поради което не е налице пречката по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С постановеното определение № 515 от 23.10.2013г. по чл. 288 ГПК съдът не е допуснал до касационно обжалване на въззивно решение № 523 от 25.03.2013г. по гр.д.№ 387/2013г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от [фирма]. Разноските са доказани с договор за правна помощ, в който е отразено, че сумата от 3200 лв. е платена. Претенцията за разноски е направена с отговора към касационната жалба, към която е приложено пълномощшното. Затова на основание чл.78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК, молителят има право на разноски.
Основателно е възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски. Защитата е по предявен владелчески иск, който е отхвърлен защото ищецът не е доказал владение на всяка конкретна движима вещ. Касационно обжалване не е допуснато, т.е. касационното производство се е развило само в първата си фаза. Не се е налагало явяване на пълномощника на страната пред ВКС. Същевременно уговорения хонорар е значително над минималния размер, определен с Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Ищецът е посочил цена на иска 89280 лв. общо за всички движими вещи. Претенцията е за нарушено владение, поради което и на основание чл. 69,ал.1 т.2 ГПК цената на иска съставлява ? от посочената цена, т.е. 22300 лв. Съгласно чл.7, ал.2 т.4 във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение е 642 лв. В този размер следва да се уважи искането за присъждане на разноски. До пълния претендиран размер 3200 лв. то е неоснователно и ще се отхвърли..
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 515 от 23.10.2013г. по настоящото гр.д.№ 4454/2013г. на ВКС, постановено на основание чл. 288 ГПК като
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК [ЕГН] със седалище [населено място], [улица] да заплати на Д. В. С. ЕГН-[ЕГН] от [населено място] ж.к.”Т., [жилищен адрес] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 642 лв., като отхвърля молбата за разликата до 3200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: