О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр.София, 04.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 284/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. И. срещу определение на Софийски градски съд от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 13574/ 2010 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивно решение по същото дело, постановено на 31.03.2011 г.
Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно, тъй като от март до 03.06.2011 г. е бил на амбулаторно лечение и това съставлява особено непредвидено обстоятелство за пропускане на срока за обжалване. Поради това моли определението да бъде отменено и молбата му за възстановяване на срок да бъде уважена.
Ответната по частната жалба страна, С. г. с., я оспорва и поддържа, че липсват доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, поради което правилно е отказано възстановяване на пропуснатия срок за подаване на касационна жалба.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Н. И. е предявил срещу С. г. с. иск за обезщетяване на вреди по чл.2 от ЗОДОВ, който е отхвърлен на първа инстанция. По подадена от него въззивна жалба е образувано гр.д.№ 13574/ 2010 г. на СГС, приключило с потвърждаване на първоинстанционното решение с акт на съда от 31.03.2011 г. Препис от този акт ищецът е получил на 06.04.2011 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 09.05.2011 г. В неговите рамки не е подадена касационна жалба. На 01.08.2011 г. ищецът е подал молба за възстановяване на срока като се е позовал на същите обстоятелства, които изтъква и пред настоящата инстанция. Приложил е медицинско удостоверение, според което е бил на амбулаторно лечение до 03.06.2011 г. за заболявания диабет и хипертония.
При тези данни определението, с което искането за възстановяване на срока за касационно обжалване е отхвърлено, е законосъобразно. Амбулаторното лечение на хронично заболяване не е обстоятелство по чл.64 ал.2 от ГПК. Такова може да е само внезапно възникнало събитие, което страната, дължаща извършване на определено действие, не е в състояние да преодолее. Нито хроничните заболявания, нито лечението им в амбулатория, съставляват такова събитие, а страната всякога е могла да преодолее тези пречки, като упълномощи процесуален представител или поиска служебното определяне на такъв. Поради това частната жалба, по която е образувано настоящето производство, се явява неоснователна и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 13574/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: