ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 335
София, 05 март 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 426 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 16436/19.08.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2906/2014, с което е отменено решението от 28.06.2012 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 17221/2012, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Н. м. у. „Л. П.”, представляван от адв. К. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при повторно разглеждане на делото и задължителната сила на дадените указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, кои са елементите на фактическия състав при възникване на трудовото правоотношение от избор и за доказателствената тежест за установяване съществуването на трудово правоотношение при уволнение и по материалноправните въпроси за различията между допълнителното споразумение по чл. 119 КТ и споразумението по чл. 107 КТ и критериите за идентичност между две длъжности с различно наименование, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Касаторът се позовава и на противоречива съдебна практика по първия поставен въпрос като прдставя решение № 105/28.02.2012, ВКС, І ГО по гр.д. № 637/2011 и решение № 41/28.05.2014, ВКС, ІІ ГО по гр. д. № 4330/2013.
Ответницата по жалбата М. Д. Г., представлявана от адв. К. М. от САК я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, както и че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, не е налице противоречие с приложената съдебна практика нито поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Претендира и направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение при повторно разглеждане на делото в изпълнение на дадените указания с решение № 18/19.02.2014, ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 3359/2013 за оставяне на исковата молба без движение, поради нередовност с оглед уточняване на несъответствие между основание и петитум, във връзка с искането за обявяване на клаузата за 6 месечния изпитателен срок за недействителна, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „учител, теоретично обучение” по срочен трудов договор, като съгласно протокол от 13.09.2011 г. на конкурсна комисия, ищцата е издържала успешно конкурсната сесия и е определена за „щатен преподавател по солфеж и елементарна теория на музиката”. На 20.09.2011 г. между страните е било сключено допълнително споразумение № 207/20.09.2011, с което на основание чл. 119, вр. чл. 70, ал. 1 КТ, успешно издържан конкурс за щатен преподавател в Н. ”Л. П.” и заповед № I.-120/20.09.2011 на директора на Н. ”Л. П.”, страните са постигнали съгласие, че трудовият договор се сключва за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Със заповед № I-027/19.03.2012 на директора на Н. ”Л. П.”, на основание чл. 71, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 19.03.2012 г. Въззивният е приел, че е налице незаконност на уволнението, поради неприложимост на разпоредбата на чл. 70 КТ по отношение на трудовите правоотношения, възникнали от конкурс и недействителност на клаузата за изпитване в допълнителното споразумение, като са уважени и обуславените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
По първия повдигнат въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като макар същият да е обуславящ за изхода на спора, той е решен в съответствие с установената практика на ВКС, че когато исковата молба е нередовна, съдът има служебното задължение да я остави без движение, да посочи, в какво се състои нередовността, как може да бъде отстранена тя и да определи срок за това и задълженията на въззивния съд са същите, когато нередовностите в исковата молба се забележат и по време на въззивното производство; той може да обезсили първоинстанционното решение по иска, само ако констатираните от него нередовности не бъдат отстранени в указания срок. Вторият повдигнат въпрос относно елементите на фактическия състав при възникване на трудовото правоотношение от избор и за доказателствената тежест за установяване съществуването на трудово правоотношение при уволнение не обуславя изхода на делото. Повдигнатият въпрос относно различията между допълнителното споразумение по чл. 119 КТ и споразумението по чл. 107 КТ е обуславящ изхода на спора, но не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че след възникването на трудовото правоотношение от избор или конкурс страните могат да сключат договор по чл. 107 КТ, с който да уредят по-детайлно отношенията си, но този договор има за предмет едно вече съществуващо трудово правоотношение, а допълнителното споразумение по чл. 119 КТ се сключва по взаимно съгласие на страните и с него може да се изменя съдържанието на трудовия договор, като предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. В случая след успешно проведен конкурс между страните е уговорено, че трудовият договор се сключва за неопределено време при срок на изпитване 6 месеца, но клаузата за изпитване е несъвместима с възникване на трудово правоотношение от конкурс, поради което, съгласно разпоредбата на чл. 76 вр. чл. 74, ал. 4 КТ, въззивният съд е приел същата за недействителна и като е приложил повелителните разпоредби на закона е признал уволнението на основание чл. 71, ал. 1 КТ за незаконно. Повдигнатият въпрос за критериите за идентичност между две длъжности с различно наименование не обуславя изхода на спора, доколкото съдът не се е произнесъл по евентуалния иск за прогласяване на недействителност на клаузата за изпитване, поради това, че ищцата вече е имала с ответника за същата работа окончателен трудов договор.
На ответницата по касацията М. Д. Г. следва да бъде присъдена сумата 1.200,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16436/19.08.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2906/2014.
ОСЪЖДА Н. м. у. „Л. П.”, да заплати на М. Д. Г. сумата 1.200,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.