О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
С.,01.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1562 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. Ц. Н. от[населено място],[община] срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 30.07.2010г. по гр.д.№609/2009г. с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Н. Ц. Н.,че наследниците на Н. И. Д.,починал през 1950г.-Ц. Н. И.,М. Д. В.,М. Н. М., А. Н. И.,С. М. Н.,К. Н. И. и Х. Ц. П.,към момента на внасянето на земите в ТКЗС са притежавали правото на собственост по давност и наследство върху земеделска земя в землището на[населено място],м.”Г. в.” с площ 6.695 дка,представляваща северозападната част от имот №37008 от КВС,по иска на В. К. Н.,Р. К. Б. и В. К. Н. с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос допустимо ли е едновременно изменение на обстоятелствената част на иска и неговия петитум и не води ли до постановяване на недопустимо решение произнасянето на непредявен иск,допустимо ли е изменение на иска, изразяващо се в промяна на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и добавяне на нов петитум,както и по материалноправния въпрос каква е продължителността на владението при условията на чл.34 от Закона за давността,за да се придобие имот на това основание, по които въпроси според касатора е налице противоречива практика на съдилищата.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че В. К. Н.,Р. К. Б. и В. К. Н. са предявили иск за установяване правото на собственост на наследниците на Н. И. Д. към момента на образуване на ТЗСК въззивният съд е приел,че в хода на въззивното производство посредством изявленията на пълномощника на предявилите иска лица са били отстранени нередовности на исковата молба като тези уточнения не представляват изменение на иска.
Прието е,че ищците са наследници на Н. И. Д.,а ответникът е наследник на неговия брат С. И. Д.. Приживе Н. Д. е притежавал нива и ливада от около 5 дка обща площ в м.”Г. л.”,а след смъртта му през 1950г. и до внасянето на земята в ТКЗС през 1957г. същата се е обработвала от К. Н. и Ц. Н.. И. бил част от по-голям имот,притежаван от бащата на Н. и С. Д. и е бил поделен между тях преди 1935г. като са поставени белези от двете страни на граничната линия-круша и грамада. Прието е,че Н. Д. е владял имота от преди 1935г. до смъртта си през 1950г.,а след това-неговите наследници,които са присъединили владението си като са упражнявали непрекъснато фактическа власт върху имота като свой в продължение на повече от 20 години и са го придобили по давност към момента на образуване на ТКЗС.
Въпросът за допустимостта на едновременното изменение на обстоятелствената част и петитума на иска,както и въпросът за допустимостта на изменението на иска,изразяващо се в промяна на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и добавяне на нов петитум според настоящия състав не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване,доколкото изявленията на пълномощника на предявилите иска лица и уточненията на исковата молба са възприети от въззивния съд като отстраняване на нередовности на исковата молба,изразяващи се в първоначално съществуващо противоречие между обстоятелствена част и петутим,което именно пред въззивния съд е било отстранено.
Сочената от касатора практика /решение от 19.07.2004г. по гр.д.№1016/2003г. на ІV Г отделение на СГС/,касаеща привличане на нов ответник в процеса е неотносима в случая,тъй като по отношение на лицето,имащо качеството ответник в производството по настоящето дело промени не са настъпвали.
Неотносима е и сочената от касатора практика на съдилищата, касаеща изменение на иска чрез позоваване на нови фактически твърдения или изменение на петитума /решение №300/13.03.2003г. по гр.д.№205/2002г. на ІV ГО на ВКС/,за недопустимостта съдът по своя инициатива да изменя основанието на иска/решение №1261/29.01956г. по гр.д.№5482/1956г. на І ГО на ВС,решение №612/17.01.1995г. по гр.д.№390/1995г. на петчленен състав на ВС,решение №779/17.10.1975г. по гр.д.№579/1975г. на ІІІ ГО на ВС и решение №609/14.04.1955г. по гр.д.№1822/1955г. на ІV ГО на ВС/ и за недопустимостта на едновременното изменение на основанието и петитума на иска /решение №576/23.02.1959г. по гр.д.№8022/1958г. на І ГО на ВС и решение №632/27.03.1956г. по гр.д.№7821/1955г. на ІV ГО на ВС/,доколкото в настоящия случай,както вече беше отбелязано,е прието,че е налице отстраняване на нередовност на исковата молба,което не представлява изменение на иска.
По поставения въпрос за продължителността на владението при условията на чл.34 от Закона за давността/отм./ следва да се отбележи на първо място,че продължителността на владението е изрично посочена в закона. Разпоредбата на чл.34 от Закона за давността/отм./ в този смисъл не е неясна,не се нуждае от тълкуване по отношение на продължителността на предвидения срок.
Не е налице и противоречива практика по така поставения въпрос-в решение №467/22.04.1994г. по гр.д.№1059/1993г. на ІV ГО на ВС е посочено,че недобросъвестният владелец придобива собствеността след 20-годишно владение при действието на ЗИСС/отм./,а в същия смисъл е и изразеното от въззивния съд становище.
Становището на въззивния съд съответствува и на разрешението на въпроса за приложимия режим при позоваване на изтекла придобивна давност,дадено в решение №258/31.03.1997г. по гр.д.№606/1996г. на І ГО на ВС,в което е прието,че установеният в Закона за собствеността режим намира приложение само ако е по-благоприятен от предвидения в отменения Закон за давността,поради което следва да се приеме,че не се обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата по поставените от касатора и разрешени от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.07.2010г. по гр.д.№609/2009г. по описа на С. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: