О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр. София, 11.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 300 по описа на Върховния касационен съд за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Б. д., представлявана от м. н. р. р. и б., по пълномощие от О. у. на О. Р. против определение № 130 от 12.05.2011 год. по гр. д. № 443/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната касационната й жалба срещу въззивното решение № 582 от 27.01.2011 год. по гр. д. № 928/2010 год. на Русенския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. с ДВ бр. 100/2010 год., към висящото производство по делото и с оглед параграф 25 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 год./.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е върната касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, спазен е и срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да върне касационната жалба против въззивното решение, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че същото е изключено от касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./ с оглед цената на иска под 5 000 лв. Позовал се е на удостоверение за данъчната оценка на имота в размер на сумата 3 362.50 лв. и приложимостта на изменението в закона с оглед датата на подаване на касационната жалба след влизането му в сила и на основание параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр. 100/2010 год./.
Настоящият друг състав на ВКС намира направения извод за недопустимост на касационното обжалване за правилен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Правилно и по аргумент за противното на предвиденото в преходната разпоредба на параграф 25 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 год./ е изразеното в обжалваното определение становище за приложимост на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК след горното изменение на процесуалния закон, с оглед незабавното му действие от влизането му в сила. Изложените от жалбоподателя съображения в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй като понятието висящо производство следва да се разбира като такова пред съответната съдебна инстанция, а не като такова от образуване на делото. С оглед на това, че касационната жалба е подадена след влизане в сила на изменението на закона относно изключените от касационен контрол въззивни решения, то това е приложимият закон за допустимостта й. Поради това и правилно е прието в обжалваното определение, че подадената при действието на новия закон жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се върне, а образуваното по нея производство – да се прекрати.
Поради тези съображения обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да се потвърди, водим от което настоящият друг състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 130 от 12.05.2011 год. по гр. д. № 443/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната касационната жалба на Б. д., представлявана от м. н. р. р. и б. срещу въззивното решение № 582 от 27.01.2011 год. по гр. д. № 928/2010 год. на Русенския окръжен съд и производството по делото е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.