О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№336
С., 12.12.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 5898 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11247 от 21.10.2015 г., подадена от К. А. Х. чрез пълномощника му адвокат В. Н. против определение № 1074 от 2.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3442 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 4937 от 28.04.2015 г., имаща предмет въззивно решение № 108 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 1199/2014 г. на Окръжен съд-Плевен по предявения от К. А. Х. против Г. А. П. и И. Н. Н. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнението на договор в отхвърления размер от 5000.00 лв. от общо претендирани 6000.00 лв.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност, тъй като съдът неправилно е разделил искът и е посочил, че по този начин цената му е под 5000.00 лв.
Ответниците по частната жалба И. Н. Н., Д. В. П., А. Г. П. и В. Г. П. са подали отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, с който смятат, че същата е неоснователна, като претендират възстановяване на направените разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, IV–то гражданско отделение е приел, че се касае до субективно съединени искове, всеки, от които е с размер под 5000.00 лв. при разделна отговорност на двамата първоначални ответници. Отбелязано е, че при първото касационно разглеждане на делото, дадената неправилна квалификация на иска за неимуществени вреди – като такъв по чл.45 ЗЗД, предпоставящ солидарна отговорност на деликвентите – е обусловило разглеждането на касационната жалба и в тази част, като с решението си ВКС е отменил въззивния съдебен акт, дал е указания за правилната квалификация на материалното право – чл.82 ЗЗД и е върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Атакуваното определение е правилно. Съгласно приложимата към момента на подаване на касационната жалба редакция на чл.280, ал.2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100/2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Когато по делото са предявени съединени искове, преценката подлежат ли на касационно обжалване се извършва съобразно цената на всеки от исковете. Само в случаите, когато единия иск е обуславящ спрямо другия, на касационно обжалване подлежи обусловения или обуславящия иск дори и цената му да е под посочения в чл.280, ал.2 ГПК размер. Субективното съединяване на искове е уредено в чл.215 ГПК, като при обикновено другарство се търси защита на материални правоотношения, които са свързани с общ факт, но са различни, поради което решението може, но не трябва непременно да е еднакво спрямо всички другари. Искът на всеки от или против обикновени другари е самостоятелен и преценката подлежи ли на касационно обжалване се извършва с оглед цената му, освен в случаите на солидарни задължения, при които всеки от другарите дължи цялата сума и съответно цената на иска против всеки от тях е именно тази сума. В случая ответниците са обикновени другари, всеки от които отговаря за собственото си неизпълнение на поето договорно задължение и между тях липсва солидарност, поради което правилно е прието, че цената на субективно съединените искове против всеки от тях е под 5000.00 лв.
Неоснователно се явява позоваването на частния жалбоподател на обстоятелството, че веднъж вече е преценено, че въззивно решение по тези искове подлежи на касационно обжалване. Както правилно е констатирано в атакуваното определение, при предходното касационно разглеждане е било атакувано въззивно решение, в което е приета солидарна отговорност на ответниците, поради което и цената на иска против всеки от тях е определена на 6000.00 лв. Атакуваното понастоящем въззивно решение е при друга правна квалификация, свързана с неизпълнение на договорно задължение, поради което липсва солидарност, съответно и цената на иска против всеки от ответниците е под 5000.00 лв.
С оглед изхода на настоящото производство жалбоподателят следва да възстанови на ответниците по частната жалба направените разноски в размер на 1000.00 лв.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1074 от 2.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3442 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 4937 от 28.04.2015 г., имаща предмет въззивно решение № 108 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 1199/2014 г. на Окръжен съд-Плевен по предявения от К. А. Х. против Г. А. П. и И. Н. Н. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнението на договор в отхвърления размер от 5000.00 лв. от общо претендирани 6000.00 лв.
ОСЪЖДА К. А. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3 да заплати на И. Н. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1, ап.2, Д. В. П.,, ЕГН [ЕГН], А. Г. П., ЕГН [ЕГН] и В. Г. П., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 1000.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: