2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 12.06. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 705/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 02.12.2015 г. по в. гр. д. № 4618/2015 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав, е потвърдено решение № ІІ-57-68 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 4004/2005 г. на Софийски районен съд, 57 с-в, с което допуснатата делба на 21 бр. земеделски земи в землището на [населено място] – София е извършена чрез разпределение по чл.292 ГПК /отм./.
Данните по делото сочат, че делбата е допусната между съсобственици и при квоти: по 12/48 за М. А. и С. П.; по 4/48 за Р. М., Р. С. и В. С. и по 3/48 за В. М., С. С., П. М. и П. М.. Земеделските земи са групирани от назначеното вещо лице в девет дяла. Разпределени са от съда по реда на чл.292 ГПК /отм./, както следва: на М. А. е поставен дял на стойност 46 900 лв.; на С. П. – дял на стойност 47 116 лв.; на Р. М. – дял на стойност 16 985 лв.; на Р. С. – дял на стойност 17 898 лв.; на В. С. – дял на стойност 14 403 лв.; на В. М. – дял на стойност 12 800 лв.; на С. С. – дял на стойност 11 500 лв.; на П. М. – дял на стойност 13 975 лв. и на П. М. – дял на стойност 12495 лв. За уравнение на дяловете Р. С. е осъден да заплати на М. А. 1618 лв. и на В. С. – 107 лв.; П. М. е осъден да заплати на С. П. 1402 лв. и на В. С. – 444 лв.; Р. М. е осъдена да заплати на С. С. 629 лв. и на В. С. – 444 лв.; П. М. е осъдена да заплати на В. С. 671 лв.
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че при неравенство в дяловете и разлика в стойностите на имотите делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий, а трябва да се приложи разпоредбата на чл.292 ГПК /отм./. Прието е, че на всеки от съделителите е обезпечен реален дял, съразмерен на квотата в съсобствеността и затова първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Касационна жалба е подадена от съделителя П. М. – лично и в качеството му на наследник на починалата след въззивното решение В. Т. М.. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на негови възражения и доводи, неизлагане на собствени мотиви, както и отказ да допусне нова експертиза за оценка на имотите. Неправилно бил приложен и чл.292 ГПК /отм./, тъй като не бил съставен и връчен на страните разделителен протокол по чл.289 ГПК /отм/, а освен това малки по площ и цена имоти били възложени на съделители с по-големи квоти и обратно, поради което се е наложило уравнения в пари, което било крайна мярка. Отправеното до ВКС искане е за ново разпределение по чл.292 ГПК, което да бъде законосъобразно, при прилагане на актуална пазарна оценка и в съответствие с квотата на всеки сънаследник.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поставя се следният въпрос: съществува ли за въззивния съд задължение съгласно разпоредбите на чл.171, чл.172, вр. чл.236, ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните. Жалбоподателят счита, че произнасянето на въззивния съд противоречи на практиката на ВС и ВКС, като сочи решение № 1 от 07.02.2001 г. по гр. д. № 293/2000 г. на ВКС, І-во г. о.; решение № 805 от 12.12.2003 г. по гр. д. № 508/2003 г. на ВКС, І-во г.о.; решение № 424 от 24.02.1956 г. на ВС, ІV-то г.о.; решение № 171 от 04.04.2002 г. по гр. д. № 837/2001 г. на ВКС, І-во г.о.; решение № 91 от 25.03.2010 г. по гр. д. № 778/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. и решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС.
Освен поставения въпрос, в изложението се повтарят вече изложените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответницата М. А. А. оспорва жалбата. Счита, че не съществуват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Междувременно в хода на процеса са починали съделителките В. М. и Р. М.. Техните наследници П. М., П. М.; Р. С. и В. С. са страни в делбеното производство на самостоятелно основание. Починал е и съделителят С. С., като неговите наследници В. Й. С. и А. С. Г. са получили препис от касационната жалба и приложенията към нея, но не са взели становище.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу съдебно решение на въззивен съд по иск за делба, което не е изключено от касационен контрол с разпоредбата на чл.280, ал. 2 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
В посоченото от жалбоподателя решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК, че при действието на новия ГПК от 2008 г. възможността на въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция не му дава основание да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в това число и по направените от страните възражения и поддържани доводи. Прието е, че фактическите и правните изводи на съда трябва да намерят отражение в мотивите му; че правните изводи не могат да бъдат декларативни, а трябва да са мотивирани и обосновани; че за да приеме за установени дадени обстоятелства по делото съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, както и твърденията, възраженията, доводите и оспорванията на страните; че при осъществяване на решаващата дейност съдът следва да спазва правилата на формалната логика.
Тези общи указания за решаващата дейност на въззивния съд и за отразяването и в съдебното решение са спазени от Софийски градски съд в обжалваното решение и поради това не възниква поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е изложил свои собствени мотиви и макар те да са лаконични, с тях се дава отговор на оплакването във въззивната жалба на П. М. за нарушаване на чл.292 ГПК /отм./ от страна на първоинстанционния съд. Въззивната инстанция е констатирала, че е налице съответствие между големината на възложените дялове от една страна и квотите на съсобствениците от друга, което е основното изискване на разпределението по чл.292 ГПК /отм./. Тук следва да се поясни, че както допуснатите до делба имоти, така и съделителите са поставени условно в три групи, като съделителите с най-голяма квота 12/48 /М. и С./ са получили двата най-скъпи дяла на стойност съответно 46 900 лв. и 47 116 лв.; следващата група съделители с квота 4/48 / Р., Р. и В./ е получила следващите по големина дялове на стойност съответно 16 985 лв.; 17 898 лв. и 14 403 лв. и третата група съделители с най-малка квота от 3/48 /В., С., П. и П./ е получила най-евтините дялове – 12 800 лв.; 11 500 лв.; 13 975 лв. и 12495 лв. Така е осигурено изискването на т.5б на ППВС № 7/1973 г. и на посоченото от жалбоподателя решение № 1 от 07.02.2001 г. по гр. д. № 293/2000 г. на ВКС, І-во г. о. за съответствие между възложените дялове и квотите на съделителите. Следва да се има предвид също, че големината на дяловете, за която се говори в тези съдебни актове, се съизмерява с тяхната цена, а не с площта на отделните имоти, включени в тях. Затова при спазване на посоченото изискване за съответствие ще се получат възможно най-малки парични уравнения, което е и целта на изискването за съответствие. В настоящия случай паричните уравнения са неизбежни, но те действително са малки – при делбена маса на стойност 194 072 лв. уравненията са на стойност 5315 лв., т.е по-малко от 3%, което също сочи, че в случая е спазено изискването за съответствие, заложено в т.5б на ППВС № 7/1973 г. и цитираното решение на ВКС. На следващо място – въззивният съд е изложил и мотиви по другото оплакване в жалбата на П. М., като е приел, че в случая чл.289 ГПК /отм./, който изисква съставянето и предявяването на разделителен протокол, е неприложим. Този извод пряко кореспондира с приетото в т.5а на ППВС №7/1973 г., където изрично се сочи, че при извършване на разпределение по чл.292 ГПК /отм./ не се съставя разделителен протокол. Посочените от жалбоподателя решения № 171 от 04.04.2002 г. по гр. д. № 837/2001 г. на ВКС, І-во г.о и № 424 от 24.02.1956 г. на ВС, ІV-то г.о. са неотносими към спора по настоящото дело, тъй като там делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение, както е в настоящия случай. Въззивният съд е изложил и мотиви във връзка с искането за нова пазарна оценка на имотите, което е приел за неоснователно. Тук следва да се има предвид и това, че жалбоподателят не е оспорил в първата инстанция приетата по делото експертиза, която е дала цена на допуснатите до делба имоти, а в последното съдебно заседание неговият процесуален представител не е поискал нова експертиза, напротив, заявил е, че няма да сочи нови доказателства. Затова и посоченото в изложението към жалбата решение № 91 от 25.03.2010 г. по гр. д. № 778/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. не може да обоснове поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, още повече, че не е свързано и със съответен правен въпрос. И на последно място – доводът на П. М., че в случая делбата е следвало да се извърши по колена, не кореспондира с данните по делото, според които за всеки от съделителите е възможно да се осигури самостоятелен дял. Делбата по колена се налага само в случаите, при които липсва възможност за обособяване на дялове според броя на съделителите. Затова и посоченото от жалбоподателя решение № 805 от 12.12.2003 г. по гр. д. № 508/2003 г. на ВКС, І-во г.о. също не сочи на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, още повече, че то е свързано с разрешаването на материалноправен въпрос, какъвто жалбоподателят не е поставил в изложението си към касационната жалба.
В обобщение – не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответницата М. А. разноските за касационното производство, които възлизат на сумата от 2000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.03.2016 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 02.12.2015 г. по в. гр. д. № 4618/2015 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав.
ОСЪЖДА П. Л. М. от [населено място],[жк], [улица] да заплати на М. А. А. с адрес за кореспонденция [населено място], [улица] сумата от 2000 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: