О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 13.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.дело № 222/2009 година
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. Д. срещу определение № 55 от 13.02.2009 г. по ч.гр.д. № 97/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което се оставя в сила определение от 20.01.2009 г. по гр.д. № 37/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата му за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по предявения срещу М. “С” иск за сумата 1 512 500 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника по аренден договор от 01.10.1999 г.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.83, ал.2 ГПК.
В изпълнение на дадените му от съда указания, настоящият частен жалбоподател в депозирано по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение поддържа, че процесуалноправния въпрос за предпоставките за освобождаване на страната от заплащане на дължимата държавна такса е противоречиво разрешаван от съдилищата, в подкрепа на което прилага Разпореждане на зам.председателя на Софийски градски съд от 24.10.2008 г., с което е освободен от заплащането на държавна такса по гр.д. № 3858/2008 г. по описа на същия съд въз основа на декларация за материално и гражданско състояние, идентична с тази, приложена по настоящето дело.
Ответникът по жалбата М. “С” не е подал писмен отговор по реда на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба срещу отказа да бъде освободен от държавна такса е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства, въз основа на които да се направи обосновано предположение, че настоящият жалбоподател няма достатъчно средства и не може да осигури такива предвид турдоспособната възраст, в която се намира, а от друга страна той сам е определил цената на този иск, изискващ внасяне на висока държавна такса. Изтъкнато е освен това, че с влязло в сила решение на ищеца е присъдена сума в размер на 12 935 лв., в подкрепа на което е приложен заверен препис от съдебния акт, постановен по гр.д. № 689/2003 г. на ВОС, като в заключение е направен извод, че при така декларираните данни не могат да се направят точни изводи за действителното му материално състояние.
Обстоятелството, че в хипотезата на чл. 274, ал.3,т.1 ГПК законодателят изрично е препраща към процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че допустимостта и на частното касационно обжалване е обвързана от наличие на установените със сочената закона разпоредба предпоставки – главна и допълнителна.
Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд и в този смисъл е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не е осъществено соченото от частния жалбоподател касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Представеното Разпореждане на зам.председателя на Софийски градски съд от 24.10.2008 г., с което частният жалбоподател е освободен от заплащането на държавна такса по гр.д. № 3858/2008 г. не доказва твърдението за противоречивост на практиката по съществения за случая въпрос. Направения с него извод за наличието на предпоставки за освобождаването му от заплащане на държавна такса е направен с оглед декларираните от него данни относно имущественото му и финансово състояние, докато в разглеждания случай отказът да му бъде признато това право е обоснован от въззивния съд с отсъствието на пълни данни за действителното материално състояние на жалбоподателя поради несъответствието между декларираните от него и тези, които са били служебно известни на съда. Различното разрешаване на даден въпрос на основата на различни фактически констатации, което се дължи на различие в конкретните факти, установени по делото не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК. В случая противоречиво разрешаване на въпрос, свързан с приложението на процесуалната норма на чл.83, ал.2 ГПК не е налице, което обуславя извода, че обжалваното определение не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 55 от 13.02.2009 г. по ч.гр.д. № 97/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: