Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
694_12_opr_288_108zs_280(2)@286(1)p3gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 15.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 694 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Г. срещу въззивно решение № 1106 /05.06.2012 г. по гр.д. № 2331 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о.,, с което при ново разглеждане на делото въззивният съд е уважил иск на Г. М. И., В. И. Г., П. В. И. и М. В. С. срещу жалбоподателя с правно основание чл.108 ЗС – осъдил е жалбоподателя да предаде на ищците владението на реална част от имот № 1270, в землището на [населено място], кв..„Г.”, местността „П.” при посочени граници, отразена на скица на вещо лице по делото – неразделна част от решението, при собственост на ищците, възникнала от наследствено правоприемство и реституция, съгласно посочено решение на ПК В. и жалбоподателят е осъдена за разноски.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни оспорват допустимостта на касационната жалба с твърдения, че цената на иска по чл.108 ЗС, изчислена съгласно чл. 55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.) върху 1 /4 от данъчната оценка, е под 5 000 лева, оспорват и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира за основателен довода, че касационната жалба е недопустима:
Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), съответна цената на разгледания иск по чл.108 ЗС, който е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор – 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота; Данъчната оценка (л. 15) за целия имот 1270 (от 1.261 дка, от които реалната част е 983 кв.м.) е 12 779.20 лева – 1 /4 от нея е 3 194.80 лева, което е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на иска.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. .
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците в това производство не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на Т. Д. Г. с вх. № 21955 /09.07.2012 г. срещу въззивно решение № 1106 /05.06.2012 г. по гр.д. № 2331 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.