О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр. София, 15.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3291/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 122 от 26.01.15г., постановено по в.гр.д.№ 2061/14г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск по чл.74 ЗС за заплащане на сумата 9483,50 лв., заплатена от ищеца за присъединяване към електропреносната мрежа на обект-жилищна сграда за периода 11.11.08г.-16.11.08г., с която се е увеличила стойността на поземлен имот с идентификационен № 10135.2573.1024 с площ 714 кв.м. по КККР на [населено място], к.к.”Чайка”, ведно със законната лихва, считано от 12.08.13г. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 2990 от 05.06.14г. по гр.д.№ 11873/13г. на Варненския районен съд, ХХХІХ с-в, и вместо него е отхвърлил предявените от [фирма] против Е. Д. М. искове по чл.74 ЗС за заплащане на сумата 11670, 15 лв., включително иска за сумата 9483,50 лв., в която част решението е предмет на касационно обжалване.
По делото е установено, че ответницата е собственик на посочения поземлен имот, която с нот. акт № 79/08г. е продала на ищеца в първоинстанционното производство 73% ид.части от него срещу задължението на купувача да построи и въведе в експлоатация в срок до 3 г. жилищна сграда в имота. С влязло в сила на 10.08.13г. съдебно решение № 367/31.01.13г. по гр.д. 6749/12г. на ВРС сключеният договор е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради пълното му неизпълнение от страна на [фирма] – изпълнител по договора.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че развалянето на договора има обратно действие и имотът е върнат в патримониума на прехвърлителя, респ. че от този момент ищецът в първоинстанционното производство се явява негов държател, а не владелец, поради което същият не може да се ползва от правата по чл.72 и чл.74 ЗС. Наред с това е прието, че претенциите на ищеца не съставляват подобрения, довели до увеличаване стойността на имота, а разноски във връзка с неизпълнения договор за строителство на жилищна сграда.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса недобросъвестен владелец или държател е подобрителят, извършил подобрения, при съзнанието, че подобрява своя вещ, придобита на валидно законово основание, до момента на отпадане на придобиването, при хипотезата на обратно действие на развалянето на придобивното основание, когато подобрителят е бил причина за развалянето, които е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая поставеният от касатора правен въпрос сам по себе си не обуславя изхода на спора, тъй като искът му по чл.74 ЗС е отхвърлен, както по съображения, че същият не е имал качеството на владелец, така и поради това, че извършените от него дейности не са довели до увеличаване стойността на имота и не съставляват подобрения. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Наред с това не е налице противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС, с която е прието, че присъждане на сума за подобрения могат да искат, както добросъвестният, така и недобросъвестният владелец, след като в случая е прието, че касаторът изобщо не е имал качеството на владелец, нито са налице посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, във връзка с които никакви доводи не са изложени.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 680 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 26.01.15г., постановено по в.гр.д.№ 2061/14г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а [фирма], [населено място] да заплати на Е. М. Д. от [населено място] сумата 680 лв./шестстотин и осемдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: