5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 18.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2751 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Б. С. против Решение № 239 от 01.07.2015г. по в.т.д.№ 302/2015г. на АС Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д.№ 107/2014г. на ОС Смолян за отхвърляне иска на касатора против [фирма], [населено място] по чл.74 ТЗ за отмяна на решението по т.3 от дневния ред на проведеното на 25.07.2014г. Общо събрание на акционерите-приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2013г. поради твърдяно противоречие с разпоредбите на чл.53,ал.2 и 3, чл.158,ал.1, изр.второ и чл.247а,ал.2 ТЗ.
В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалния закон, незаконосъобразност и необоснованост, иска се отмяната и му постановяване на друго за уважаване на иска.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК по въпроса следва ли експертиза да провери дали дълготрайните материални активи на дружеството са оценени съгласно ЗСч и дали отчетните и балансовите им стойности, оценени от ответното дружество с нереално ниски стойности, водят до изкривяване на информацията при съставяне на ГФО за съответния период и като цяло за финансовото му състояние. Твърдението е, че такива задачи на съдебно-икономическата експертиза не са били поставени от първоинстанционния съд, поставените не били прецизирани от въззивната инстанция при условията на чл.267 и чл.268 ГПК, а основният проблем в настоящия процес е, че Д. не са били оценявани правилно, съгласно изискванията на чл.53,ал.2 и 3 ТЗ и чл.13, 23,ал.3 и чл.25 ЗСч. и НСчС. Посочва се, че инстанциите не съобразили, че тежестта на доказване на действителното отразяване на данните за финансовото състояние на дружеството е на ответника, а при разглеждане на спора пред апелативния съд не са били дадени указания за събиране на доказателства в хипотезата на чл.266,ал.3, чл.267 и чл.268 ГПК, и поради тези процесуални нарушения делото останало непопълнено с доказателства, поради което действията на въззивната инстанция са в противоречие със задълженията й, посочени в т.2 и т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК.
От насрещната страна отговор в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищецът е основал твърдението си за незаконосъобразност на решението на ОС на неправилната оценка на дълготрайните материални активи в приетия ГФО на дружеството за 2013г. Позовал се е на нарушение на конкретни разпоредби на ТЗ, ЗСч, НСчС и счетоводните стандарти, приети с ПМС 46 от 21.03.2005г. Поддържал е, че неправилната оценка датира още към момента на влизането в сила на новия закон за счетоводството и НСчС от 2002г. Възражения относно начина на свикване и провеждане на ОСА не са въведени. Не е направил доказателствени искания нито в исковата, нито в допълнителната искова молба. Приетата пред първоинстанционния съд съдебно икономическа експертиза е била назначена служебно от съда-при условията на чл.195,ал.1, предл.второ ГПК, и след изслушване на становищата на страните –чл.374,ал.1,изр. второ ГПК, като в доклада доказателствената тежест за спазването на законовите изисквания при инвентаризацията и оценяването на Д. е възложена на ответника, а на ищеца е указано, че следва да установи възраженията си за несъответствие на оценяването. Страните не са възлагали задача към счетоводната експертиза, съответно не са възразили срещу поставената от съда задача-дали годишния финансов отчет отговаря на изискванията на ЗСч. Въззивникът е поддържал твърденията си за допуснати нарушения при оценяването на Д., изразявайки несъгласие с извода на първоинстанционния съд, основан и на категоричното заключение на счетоводната експертиза, че ГФО за 2013г. отговаря на изискванията на чл.25 ЗСч, представя вярно и честно имущественото и финансово състояние на предприятието. Позовал се е на незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърдение за допуснати процесуални нарушения не са били въведени, не се съдържа и искане за събиране на нови доказателства.
Въззивната инстанция е приела, че не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод за невярно отразяване на финансовото състояние на дружеството в годишния финансов отчет за 2013г., каквито са твърденията в исковата молба; че от изслушаната пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не се опровергава от останалите събрани доказателства, се установява, че годишният финансов отчет на ответното дружество за 2013г. е съставен на база Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, съгласно изискванията на чл. 22 б от Закона за счетоводството. Констатирано е, че ГФО е изготвен въз основа на извършена инвентаризация, за която са издадени заповеди на основание чл. 22 ал. 1 от Закона за счетоводството, за резултатите от инвентаризацията са изготвени съответни описи по групи активи. Обсъдено е, че в заключението на вещото лице е отразено, че при извършването на инвентаризацията са спазени изискванията на §1 т. 10 от ДР на ЗСч – фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Прието е, че ответното дружество е приложило и оповестило за отчетната 2013г. заприходяване на Д. в ГФО по цена на придобиване, при спазване на чл. 13 ал. 1 от ЗСч и в съответствие с приложимия счетоводен стандарт, съгласно който дълготрайни материални активи се оценяват и записват при придобиването им по историческата им цена. С позоваване на заключението на вещото лице е обсъдено, че Д. на ответното дружество са заведени в съответствие с изискванията на СчС 4 за отчитане на амортизацията и че е съобразено изискването предприятия, прилагащи Национални стандарти-финансови отчети малки и средни предприятия, каквото е ответното дружество, да представят в ГФО своите дълготрайни материални активи и нематериалните си активи по историческата им цена. Мотивирано е, че е бил спазен подходът, предвиден в СчС 16 за отчитане на Д.- препоръчителният, според който след първоначалното признаване, всеки отделен Д. следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка; в баланса на дружеството активите са посочени с балансова стойност съгласно т. 2 от СчС 4 – Отчитане на амортизации, за които е бил съставен Счетоводен и данъчен амортизационен план към 31.12.2013т. Обосновано е, чрез данните от експертизата, че ГФО на ответното дружество за 2013г. отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗСч – разбираемост, надеждност, сравнимост. Посочено е, че ГФО за 2013г. и приложенията представят вярно имущественото и финансово състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал съгласно чл. 23 ал. 2 от ЗСч, и при липса на доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че дружеството не оценява активите си в съответствие с действащия ЗСч и приложимите счетоводни стандарти и занижава отчетните и балансови стойности на активите, не може да се направи извод за незаконосъобразност на приетия от ОС годишен финансов отчет за 2013г.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от отсъствието на въпрос с характеристиката на правен, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението на касатора за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването. Същевременно за въззивната инстанция не е съществувало задължението по т.3 на тълкувателното решение-без позоваване на извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение, включително и такова, довело до непълнота на доказателствения материал, да допусне събиране на доказателства. Несъгласието на касатора с изводите на приетата съдебно счетоводна експертиза също не може да послужи като основание за допускане на обжалването. Изводите на съдилищата за недоказаност на твърдението на касатора, въведено като основание на иска-неправилна оценка на Д. и невярно отразяване на финансовото състояние на дружеството, са обосновани не само със становището на приетата счетоводна експертиза, но основно-на самостоятелен анализ на разпоредбите на ТЗ, ЗСч и свързаните с него актове, чието спазване касаторът е поддържал, че е било нарушено. Не съществува противоречието на действията на апелативния съд с т.3 на ТР 1/2013г., поради което отсъства и допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК, а при наличието на задължителна за всички съдилища практика, изключено е едновременното наличие на основанието по т.3 на чл.280 ГПК, на което касаторът кумулативно се позовава.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 239 от 01.07.2015г. по в.т.д.№ 302/2015г. на АС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: