О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№336
гр. София, 20.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 790 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 302 от 30.10.2017г. по гр.д. №395/2017г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Радомирски районен съд по гр.д. № 667/2014г. да отхвърляне на предявения от Г. И. Ч. и А. П. Ч. против С. Л. А. иск за делба на урегулиран поземлен имот в [населено място] с площ от 520 кв.м., съставляващ парцел ХХХVІІ-1049 в кв. 107 по регулационния план на селото.
Касационната жалба е подадена от ищците Г. и А. Ч. и е приподписана от адв. М.. Поддържа се, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По-конкретно се твърди, че съдът не е обсъдил достатъчно задълбочено доводите във връзка с представеното саморъчно завещание и възраженията спрямо графическата експертиза. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като разрешен в противоречие с практиката на ВКС е посочен въпросът: длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за спора, всички доводи на страните и да изложи мотиви по тях.
Ответницата С. Л. А. взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответницата С. Л. П. не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускане. Ищците твърдят, че са съсобственици с ответницата С. А., като ищецът Г. Ч. притежава по дарение от С. Л. П. 1/20 ид.ч., а двамата ищци притежават по договор за продажба със същата праводателка 9/20 ид.ч. от имота. Ответницата, по наследство от Л. Ч., се легитимира като собственик на останалата 1/2 от имота. Тя оспорва наличието на съсобственост поради извършен от наследодателя завет на имота в полза на малолетната й дъщеря Н. В. Н. чрез саморъчно завещание. Наред с това е заявила претенция по чл. 76 ЗН по отношение извършеното от сънаследницата С. Л. П. разпореждане с наследствена й част от имота в полза на ищците. Съдът е конституирал прехвърлителката С. П.. Последната е оспорила действителността на саморъчното завещание по чл. 42, б.”б” ЗН, както и е предявила възражение за накърняване на запазената си част по чл. 30, ал.1 ЗН.
Разпитаните двама свидетели, доведени от ответницата А., установяват, че наследодателят Л. имал желание да завещае имота на първото си внуче и се похвалил когато ходил при нотариус, за да извърши това. Според свидетелите наследодателят е бил грамотен.
Приетата почеркова експертиза дава заключение, че ръкописният текст и подписа в саморъчното завещание от 26.03.2010г. са изпълнени от завещателя Л. П. Ч.. При приемане на заключението пред първоинстанционния съд, никоя от страните не поставила въпроси, нито е изразила несъгласие с експертизата. Едва във въззивната жалба ищците са изразили становище, че заключението е непълно, тъй като не е ясно какви сравнителни образци са използвани. Заявили са искане за нова експертиза, което въззивният съд е отхвърлил като неоснователно и преклудирано.
При тези фактически обстоятелства решаващият съд е отхвърлил иска за делба поради липса на съсобственост. Приел е, че завещателното разпореждане на наследодателя в полза на внучката му е действително. З. е приела завета в петгодишен срок от откриване на наследството. Поради това собственик на имота се явява Н. Н.. Праводателката на ищците С. П. не е придобила по наследство 1/2 ид.ч. от имота и съответно не е могла да го прехвърли на ищците. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Поставеният въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата и да отговори на доводите и възраженията на страните, в случая не може да обуслови допускане на касационен контрол. Наведените в касационната жалба оплаквания са твърде общи, а именно, че съдът не е обсъдил „достатъчно задълбочено и прецизно всички доказателства по делото”, по-конкретно представените от тях нотариални актове и саморъчното завещание от 26.01.2010г. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите, наведени в съдебно заседание и изложени във въззивната жалба, по отношение на приетата съдебно-графическа експертиза. Тези твърдения не кореспондират с фактите по делото. Както бе посочено, при приемане на заключението на експертизата, в присъствие на защитата на касаторите, въпроси към вещото лице не са поставени и заключението е прието без възражения. Именно въз основа на това въззивният съд, в определението си по чл. 267 ГПК е намерил искането за нова експертиза за преклудирано по смисъла на чл. 200, ал.3,пр.2 и чл. 266, ал.1 ГПК.
Представената с изложението практика на Върховния касационен съд в голямата си част е по отменения ГПК/от 1952г./, където липсва разпоредба, съответна на чл.266 от сега действащия ГПК. Решение № 362 от 15.07.2010г. по гр.д. № 536/2010г. на ІІ г.о. е постановено по чл. 290 ГПК, но то разглежда въпрос по приложението на чл.183 ГПК, който е неотносим към настоящия спор.
Предвид изложеното, следва да се откаже достъп до касационен контрол по жалбата на Г. и А. Ч..
При този изход в полза на ответницата С. А. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по приложения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 302 от 30.10.2017г. по гр.д. №395/2017г. на Пернишки окръжен съд, по касационната жалба на Г. И. Ч. и А. П. Ч..
ОСЪЖДА Г. И. Ч. и А. П. Ч., двамата от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплатят на С. Л. А. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] сумата 600/шестстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: