О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 22.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 205 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 159/12.І.2010 г. на Н. С. Н. от гр. П., подадена чрез процесуалния му представител адв. А от АК- П. , против разпореждането на Пернишкия ОС, ГК, от 16. ХІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 478/09 г., с което е била върната негова частна касационна жалба с вх. № 4473/10.08.2009 г. срещу определение на същия съд № 371/24.VІІ.2009 г., потвърждаващо разпореждане на първостепенния съд за отхвърляне заявлението на Н. за издаване на заповед за изпълнение и на изп. лист срещу неговия длъжник Г. Н. Г. за 40 000 лв.
Единственото оплакване на частния жалбоподател Н. е за постановяване на атакуваното разпореждане на Пернишкия ОС в нарушение на материалния закон: чл. 18, ал. 2, т. 1 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в тази връзка се инвокират доводи, че касационния контрол се осъществявал двуфазно и с оглед на това едва след допускане на частната му касационна жалба до разглеждане по същество, той следвало да внесе държавна такса върху обжалваемия интерес.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред Пернишкия ОС, частната жалба на Н. Ст. Н. от гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба на Н. С. Н. от гр. П. е неоснователна.
Ноторно е, че сега действащата процесуална уредба за обжалване на определенията, приложима съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда /арг. чл. 279 ГПК/, разграничава две категории сред тези съдебни актове: определения, респ. разпореждания по чл. 274, ал. 1 ГПК, които подлежат на задължително обжалване пред ВКС, от тези които се обжалват при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК,.т.е. факултативно. По аргумент от текста на чл. 18, ал. 2, от Т. за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, за касационно обжалване, тогава когато се извършва селектиране, а не се пристъпва директно към разглеждане на касационната жалба по същество, се събира както простата д.т. в размер на 30 лв., така и пропорционална държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното пр-во, върху обжалваемия интерес. Точно в такъв смисъл са били дадените от въззивната инстанция указания до жалбоподателя Н. Ст. Н. с разпореждането й от 23. ХІ.2009 г.: за довнасяне на пропорционална държавна такса в размер на още 387.50 лв., които обаче той е преценил, че следва да игнорира понеже вече бил внесъл простата д.т. Формалното неизпълнение на указанията на оторизирания да администрира частната касационна жалба въззивен съд, съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, е само по себе си основание за нейното връщане. Но тъй като разпорежданията за оставяне на искови молби и на жалби без движение не подлежат самостоятелно на инстанционен контрол, в настоящата хипотеза тази преценка за законосъобразност се прави по реда на задължителното обжалване пред ВКС, имащо за свой предмет преграждащото разпореждане за връщане на частна касационна жалба, по което дължимата държавна такса по с/ка на ВКС е в размер на 15 лв. – съгласно чл. 19 от цитираната по-горе тарифа.
Указанията на Пернишкия ОС от 23. ХІ.2009 г. по чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 261, т. 4 ГПК и чл. 18 от Т. за д.т., събирани от съдилищата по ГПК са законосъобразни, предвид обстоятелството, че е била налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, което означава, че за да се произнесе по съществото на частната касационна жалба на Н. срещу разпореждането на въззивната инстанция за оставянето без уважение на негова ЧЖ срещу отказ на първостепенния съд да го снабди със заповед за изпълнение и с изп. лист срещу длъжника му Г. Н. Г. за сума в размер на 40 000 лв., ВКС е следвало да извърши предварителна проверка за допустимостта на частното касационно обжалване и точно затова към върнатата частна касационна жалба е било приложено /заведено с вх. № 5054/16.ІХ.2009 г./ „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК”. Меродавно е обаче обстоятелството, че съгласно чл. 278, ал. 1 ГПК „разглеждането и решаването на частната жалба” следва да става по принцип в закрито заседание, като само ако ВКС прецени за необходимо, може да разгледа ЧЖ в открито заседание. Последното със сигурност предпоставя, че веднъж вече е била направена положителна преценка за допустимост на частното касационно обжалване. Следователно, при съпоставяне на правомощията на ВКС по чл. 288 и чл. 290, ал. 1 ГПК, от една страна, с тези по чл. 278, ал. 1 ГПК – от друга, се налага извод, че пропорционалната д.т. върху обжалваемия интерес при допустимо частно касационно обжалване няма как да бъде събрана впоследствие, т.е. тя се дължи към момента на подаване на частната касационна жалба. Това следва пряко от императивното изискване на чл. 73, ал. 1 ГПК, според което държавната такса се събира „при предявяване на искането за защита или съдействие”.
С оглед изложеното обжалваното от Н. Ст. Н. от гр. П. разпореждане на Пернишкия ОС, ГК, от 16. ХІІ.2009 г. по ч. гр. д. № 478/09 г. ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Пернишкия окръжен съд, ГК, от 16. ХІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 478/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2