О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 871/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Й. Р. С., от [населено място], чрез адвокат Я. Р. , с вх.№4507/19.07.2011 год. на Пловдивския апелативен съд, срещу Решение №295 от 15.06.2011 год. по т.д.№165/2011 год. на Пловдивския апелативен съд- 3 търговски състав, с което е потвърдено решение №110 от 22.12.2010 год. по т.д.№91/2010 год. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.74, ал.2 ТЗ за отмяна на решението по т.2 от дневния ред на проведеното на 11.06.2010 год. общо събрание на ответното дружество- а именно приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2009 година. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че не са допуснати нарушения и са спазени изискванията на чл.53 ТЗ и чл.7 и чл.22 ЗСч. при изготвяне и приемане на годишния финансов отчет. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Изслушаната и приета от Смолянския окръжен съд съдебно икономическа експертиза, коментирана от апелативния съд в изводите й по т.3 за инструменти, които не се водят по балансови и задбалансови сметки, е направена в нарушение на чл.13, ал.1 ЗСч. Не са обсъдени доводите на кастора за нарушение на чл.4, ал.1,т.5, чл.23, ал.2 и чл.25 ЗСч., съгласно които балансовата стойност не може да бъде по-ниска от стойността на актива, както и че липсва отразяване в инвентаризационните описи на цяла административна сграда. Не е обсъдено твърдението му за акционерното участие на ответното дружество [фирма] в [фирма]. Подържа, че възприетите ниски отчетни стойности на Д. водят до формиране на нереални амортизационни отчисления, до формиране на изключително ниски стойности на собствен капитал, съответно до формиране на ниска стойност на имуществото на дружеството и оттам и на изключително ниска балансова стойност на една акция. Счита, че съдът се е произнесъл по „съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- условие за допустимост на касационното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК”.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- общото- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Чрез общите формулировки за разисквани от въззивния съд въпроси, свързани с правилността на вземането на различните решения в едно акционерно дружество, както и значимостта им за следващите, касаторът на е изпълнил задължението си по чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК да формулира в изложението си точно и мотивирано конкретните основания за достъп до касация. Никъде не е формулирал конкретните си въпросите, вероятно свързани с приложимия подход при оценка на Д.. При това при посочване на общото основание за селектиране на касационната жалба, касаторът се позовава на разрешен „съществен материалноправен въпрос”, което понятие с Решение №4 КС от 2009 год. е обявено за противоконституционно. Чрез дословното прекопирване в изложението по чл.284, ал.3 ГПК на основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, съдържащи се в обстоятелствената част на касационната жалба, касаторът е допуснал смесване на основанията за касационно обжалване с тези за селектиране на касационната жалба. Сочените основания за неправилност на обжалваното решение, поради нереалното отразяване в счетоводния отчет на Д., представляват основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да бъдат същевременно и основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си за да се откаже селектиране на касационната жалба. То изключва и възможността ВКС да прецени разрешението на кои конкретни правни въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Още повече, че никъде в доводите на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения на съответните правни норми на ЗСч. и ТЗ не се сочи, че те са непълни, вътрешно противоречиви, изискващи изправително тълкуване, поради което не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №295 от 15.06.2011 год. по т.д.№165/2011 год. на Пловдивския апелативен съд- 3 търговски състав, с което е потвърдено решение №110 от 22.12.2010 год. по т.д.№91/2010 год. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: