О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр. София, 28.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 624/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С.” ЕООД – гр. София, срещу определение № 3507 от 13.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5480/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 18.09.2018 г. по т. д. № 3282/2017 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба на „С.” ЕООД, във връзка с която е образувано т. д. № 3282/2017 г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори на жалбата от ответника „М.” АД /н./ и от синидка на дружеството Р. Т..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 3282/2017 г. е образувано пред Софийски градски съд по иск с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ на „С.” ЕООД против „М.” АД /н./ за съществуване на неприети вземания, предявени в производството по несъстоятелност на „М.” АД /н./.
С разпореждане от 22.05.2018 г. съдията – докладчик от Софийски градски съд е разпоредил назначаване на особен представител на ответника „М.” АД /н./, който да осъществи процесуалното представителство на дружеството в производството за разглеждане на исковете по чл.694, ал.2 ТЗ, и е указал на ищеца да внесе по сметка на съда сумата 11 896 лв., необходима за възнаграждение на особения представител. Назначаването на особен представител е аргументирано с установените след справка в търговския регистър обстоятелства, че всички членове на съвета на директорите на „М.” АД са заличени и дружеството няма законни представители, както и че всички определени впоследствие ликвидатори са отказали да встъпят в длъжност. Предвид посочените обстоятелства е направен извод, че по аргумент от чл.29 ГПК в исковия процес ответникът следва да се представлява от особен представител. Поради неизпълнение на указанията за внасяне на разноски за възнаграждение на особения представител с разпореждане от 18.09.2018 г. съдията -– докладчик е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Сезиран с частна жалба от „С.” ЕООД, Софийски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил разпореждането за връщане на подадената от дружеството – жалбоподател искова молба.
Въззивният съд е отчел факта, че с оглед естеството на правния спор ответникът – длъжник в производство по несъстоятелност, не може да се представлява надлежно от синдика, а следва да бъде представляван от законните си представители. След служебна справка в търговския регистър съдът е установил, че всички членове на съвета на директорите на ответното дружество са заличени и че няма вписан ликвидатор във връзка с предхождащото несъстоятелността производство по ликвидация. С аргумент, че сезираният надлежно съд е длъжен да обезпечи служебно развитието на исковия процес по чл.694 ТЗ и като се е позовал на чл.29, ал.2 ГПК, въззивният съд е приел, че разглеждането на исковете е възможно само в случай, че се осигури надлежно представителство на ответника от назначен за целта особен представител, което предполага внасяне от ищеца на дължимото възнаграждение за особения представител. Отказът на ищеца да внесе сумата за възнаграждение е преценено като процесуална пречка за законосъобразното развитие на процеса и с оглед на тази преценка е възприет извода на съдията – докладчик от Софийски градски съд за наличие на основание по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба.
В мотивите към определението въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на поддържаните в частната жалба доводи, че преди откриване на производството по несъстоятелност ответникът е бил в производство по ликвидация и по тази причина следва да бъде представляван от ликвидатора или от упълномощения преди това адвокат. Изразил е становище, че с влизане в сила на решението по чл.630 ТЗ производството по ликвидация е прекратено, а като последица от това е прекратена и представителната власт на упълномощения адвокат.
За неоснователни са счетени и доводите, че понасянето на първоначалните разноски за особен представител следва да се възложи на лицето, което е поискало неговото назначаване. Въззивният съд е посочил, че в хипотезата на чл.29, ал.2 ГПК разноските се понасят първоначално от ищеца и че предявяването на исковете във връзка с открито производство по несъстоятелност на ответника не е основание ищецът да бъде освободен от този вид разноски.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационния контрол с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, посочвайки като значими за изхода на делото следните въпроси :
„1. Приложим ли е институтът на особеното представителство за юридически лица; 2. С прекратяването на ликвидацията на основание чл.272а, ал.1 ТЗ чрез влизане в законна сила на решение по чл.630 ТЗ назначеният ликвидатор продължава ли да представлява несъстоятелния длъжник при условията на чл.635, ал.3 ТЗ в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ като единствен законен представител на търговеца или търговецът остава без законен представител; 3. С прекратяването на представителната власт на органите на длъжника от съда по несъстоятелността прекратява ли се автоматично и представителната власт на упълномощения адвокат да представлява несъстоятелния длъжник в производствата по чл.694 ТЗ или даденото пълномощно продължава да действа до заличаването на дружеството – чл.41, ал.1, пр. последно от ЗЗД по отношение на представителството в производствата по чл.694 ТЗ; 4. Дължат ли се предварително разноски от ищеца в производството по чл.694 от ТЗ с оглед разпоредбата на чл.694, ал.7, изр. трето от ТЗ; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните”.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този въпрос, който е включен в предмета на спора и разрешаването му от въззивния съд е обусловило изхода по конкретното дело; Въпросът трябва за е от значение за формиране на решаващите правни изводи на съда, а не за правилността на обжалваното решение, съответно определение.
Първият от формулираните в изложението въпроси отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловил потвърждаването на първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба. По отношение на въпроса обаче не е доказана специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка – противоречие с практиката на ВКС. Цитираните в изложението решения – решение № 803/13.01.2011 г. по гр. д. № 1236/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 100/08.05.2013 г. по гр. д. № 2030/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., са постановени в производство за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК и не дават разрешение по същество на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това решенията се отнасят до института на уреденото в чл.47, ал.6 ГПК особено представителство, докато в случая въззивният съд е приел, че основанието за назначаване на особен представител е чл.29, ал.2 ГПК.
Вторият въпрос е обсъждан от въззивния съд, но не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК предвид установеното чрез справка в търговския регистър обстоятелство, че в производството по ликвидация на ответното дружество, предхождащо откриването на производството по несъстоятелност, няма назначен и вписан ликвидатор. При това обстоятелство въпросът дали ликвидаторът е продължил да представлява дружеството след откриване на производството по несъстоятелност е безпредметен и независимо какъв е принципният му отговор /включително с оглед позоваването на практиката на ВКС в определение № 457/03.08.2015 г. по ч. т. д. № 1473/2015 г. на ІІ т. о./, той не би могъл да доведе до промяна в постановения с обжалваното определение правен резултат. В посочените от частния жалбоподател определения на Софийски апелативен съд няма данни да е обсъждано отсъствието на вписан ликвидатор, поради което произнасянето в тях няма значение за преценката налице ли са предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Третият въпрос може да се квалифицира като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК само условно, доколкото прекратяването на исковото производство не е обусловено единствено от неговото разрешаване. Въпреки това касационно обжалване по повод на него не може да се допусне, тъй като частният жалбоподател не е аргументирал в какво се изразява значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се отбележи и това, че въпросът не е съобразен с особеностите на конкретното исково производство, което се развива във връзка с открито производство по несъстоятелност на ответника.
Въпрос № 5 е от значение за правилността на обжалваното определение и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да послужи като общо основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Поради това не се налага обсъждане на поддържаните във връзка с него доводи по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и представената практика на Софийски апелативен съд.
Последният въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните, също не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по всички възражения и доводи в сезиращата го частна жалба. Отговорил е и на доводите на частния жалбоподател относно страната, върху която следва да се възложат първоначално разноските за назначен в хипотезата на чл.29, ал.2 ГПК особен представител. От мотивите към определението не може да се направи извод, че то е постановено в отклонение от цитираната в изложението практика на ВКС по разглеждания въпрос, от което следва, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 5480/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3507 от 13.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5480/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :