7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 336
гр. София 30.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4003/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна от М. М. Х. – Д. чрез пълномощника й адв. Ц. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1737 от 21.11.2012г. по гр.д.№ 2744/2012г. по извършване на делбата в частта по сметките .
М. М. Х. е обжалвала и допълнителното решение на Пловдивския окръжен съд № 89 от 13.01.2014г. по гр.д.№ 2744/2012г., с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта за пазарната стойност на делбените имоти и паричното уравнение на дяловете.
Двете касационни жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Ответникът А. М. Х. чрез пълномощника си адв. Е.Л. е подал отговори по двете касационни жалби, в които изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, защото поставените правни въпроси не касаят конкретния правен спор и не са били предмет на разглеждане от въззивния съд, освен това касаторката не е обосновала допълнителните критерии на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК.
1. По касационната жалба на М. М. Х.-Д. вх.№ 5564 от 25.02.2014г. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 89 от 13.01.2014г. по гр.д.№ 2744/2012г., с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта за пазарната стойност на делбените имоти.
В. съд е приел, че пазарната стойност на делбените имоти е определена към момента на ликвидиране на съсобствеността. Имотите са оценени по тяхната действителна стойност от изслушаната в първоинстанционното производство експертиза на в.л. Й. , приета в съдебното заседание на 15.09.2011г. и не е налице основание за отмяна на решението в тази част.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос: към кой момент следва да бъде определена цената на допуснатия до делба имот , по която да се присъди уравнение на дяловете, Твърди се противоречие с т.12 от ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК, а при условията на евентуалност се поддържа и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Даденото в ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК разрешение е, че пазарната стойност на делбения имот при възлагане по реда на чл.288 ал.7 ГПК/отм./респ. чл.349ал.6 ГПК се определя към момента на постановяването на съдебното решение по извършване на делбата. По настоящото дело първоинстанционното решение не е било обжалвано в частта, в която делбените имоти са разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. Следователно в частта по избрания от съда способ за извършване на делбата първоинстанционното решение е влязло в сила. Висящността на спора пред въззивния съд с оглед съдържанието на въззивната жалба вх.№ 50321 от 15.12.2011г./гр.д.№ 203/2012г. на Пловдивския окръжен съд/, подадена от М. М. Х. – Д. не засяга разпределянето на делбените имоти, а само сумите, които се дължат за уравнение на дяловете. Ето защо обжалваното допълнително решение, с което е прието, че не се налага изслушване на нова експертиза за цената на недвижимите имоти не е в противоречие с цитираната съдебна практика, според която паричното уравнение на дяловете следва да се извърши към момента на постановяване на първоинстанционното решение, а в настоящия случай поради непълното му обжалване то е влязло в сила в частта за прекратяване на съсобствеността. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 89 от 13.01.2014г. по гр.д.№ 2744/2012г. на Пловдивския окръжен съд.
2. По касационната жалба на М. М. Х.-Д. вх.№ 401 от 07.01.2013г.
В първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата са предявени претенции по сметки от двамата съделители.
Ищцата М. М. Х.-Д. е поискала да й бъде присъдено обезщетение в размер на 40 000 лв. за ползването на имота еднолично от другия съделител в периода от 20.02.2003г. до предявяване на претенцията – 15.11.2007г.
Ответникът А. М. Х. е предявил претенция по чл.12 ал.2 ЗН за заплащане увеличената стойност на имота вследствие извършени подобрения в размер на 150 000лв. и за извършени подобрения в имота след смъртта на общия наследодател в периода 2003-2004г. – 9530лв.
Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд, ХІІІ граждански състав от 30.11.2011г. по гр.д.№ 2232/2006г., с което М. М. Х. – Д. е осъдена на основание чл.12 ал.2 ЗН да заплати на А. М. Х. сумата 38 375лв., с която е увеличена стойността на наследствения имот, както и сумата 5 468,50 лв. дължима на основание чл.61 ал.1 ЗЗД за извършени подобрения след откриване на наследството и възникване на съсобствеността. П. решение е оставено в сила и в частта, в която е отхвърлен иска на М. М. Х. – Д. с правно основание чл.31 ал.2 ЗС.
В. съд е приел че е доказано извършването на ремонти и подобрения от А. М. Х. в делбения имот както приживе на наследодателя на страните, така и след откриване на наследството, стойността на които е установена от приетите по делото експертизи. Прието е, че с тези подобрения се е увеличила стойността на имота до уважения от първоинстанционния съд размер, неговите фактически и правни изводи са обосновани, правилни и съответстват изцяло на доказателствения материал.
По претенцията на М. М. Х. – Д. съдът е изложил съображения, че жилището, намиращо се над магазинната част, е било необитаемо след 2002г, а през м.юли 2004г. А. М. Х. е дарил своята ? ид.ч. на трето лице. От гласните доказателства е установено, че до момента на дарението съделителката М. М. Х.-Д. е имала ключ от имота и когато е посещавала България е отсядала в него т.е. имала е достъп до имота и не са били налице пречки да го ползва до прехвърлителната сделка през 2004г , поради което твърдението за лишаване от ползване е недоказано. По отношение на магазинната част на делбения имот е прието, че тя се е отдавала под наем и не са налице основания за присъждане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС.
В изложението да допускане на касационното обжалване, касаторката М. М. Х.-Д. е поставила следните материално правни въпроси във връзка с претенцията по сметки, предявена от нея с правно основание чл.31 ал.2 ЗС :
1. „За да се ангажира отговорността по чл.31 ал.2 ЗС необходимо ли е ползването на една вещ от съсобственик да е лично в смисъл чрез пряко осъществяване на действията по ползването или е възможно ползването да е осъществено чрез трети лица – например договор за наем, договор за заем за послужване. К. се позовава на противоречие в практиката на ВКС – решение № 276 от 12.04.2010г. по гр.д.№ 912/2009г. на ВКС, ІV г.о. , в което е прието, че изискването за лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС означава, пряко, непосредствено служене с вещта и решение № 394 от 18.05.2010г. по гр.д.№ 1045/2009г. според което предпоставка за възникване на отговорността по чл.31 ал.2 ЗС е имотът да се ползва лично, но същевременно трябва да се вземе предвид и отдаването му под наем или за ползуване на трети лица. Противоречието в съдебната практика е уеднаквено по реда на чл.292 ГПК с ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Т. решения на ВКС са задължителни за съдилищата и поради това съществуването на противоречивата съдебна практика преди приемане на тълкувателното решение не е основание за допускане на касационно обжалване. В този случай би могло да се допусне касационно обжалване единствено на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК ако задължителното тълкуване не е спазено в обжалваното решение. В случая тълкувателното решение е съобразено , поради което по първия поставен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Другите два правни въпроса: „непосредственото ползване на имота от единия съсобственик необходима и единствена предпоставка ли е за възникване на отговорността или е възможно съсобственикът да отговаря и ако само пречи на другите съсобственици да ползват имота без той лично да го ползва” и „какво е значението на признаването на относителната недействителност на сделката, с която съсобственик е прехвърлил на трето лице своята идеална част от имота по отношение на претенцията по чл.31 ал.2 ЗС” също са намерили разрешение в тълкувателното решение, с изброяване на предпоставките , при които ще е основателна претенцията по чл.31 ал.2 ЗС, на което обжалваното решение не противоречи.
По отношение на претенцията по чл.12 ал.2 ЗН, искането за допускане на касационното обжалване се мотивира с недопустимост на решението поради произнасяне свръх петитум. Доводите в тази насока обаче не пораждат съмнение за частична недопустимост на решението. Според задължителната практика на ВКС – решение по гр.д.№ 4247/2008 г., III г. о. искът по чл. 12, ал. 2 ЗН е проявление на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, когато наследникът е спомогнал за увеличаване на наследството и не е възнаграден по друг начин. За това увеличение наследникът може да иска да бъде възмезден с пари или с имот към момента на делбата в размер, в който се е увеличила стойността на имота. В разглеждания случай претенцията по чл.12 ал.2 ЗН е заявена в размер на 150 000лв. като твърдението е, че увеличението на наследството се състои в цялостно преобразяване на приземния етаж с оглед ползването му като магазини. Посочването на отделните строителни действия не представлява предявяване на самостоятелни претенции, а обосновава иска по чл.12 ал.2 ЗН , поради което не може да се приеме, че присъждайки увеличената стойност на имота според заключението на вещото лице в рамките на общата претендирана сума, съдът е постановил свръхпетитум. Следователно и за тази част от решението не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Тъй като касационната жалба на М. М. Х.-Д. не се допуска за разглеждане по същество, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника А. М. Х. следва да бъдат присъдени разноските за касационното производство, които са в размер на 1000лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2013г.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1737 от 21.11.2012г. по гр.д.№ 2744/2012г. и допълнително решение № 89 от 13.01.2014г. по същото дело.
ОСЪЖДА М. М. Х.-Д. да заплати на А. М. Х. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: