О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
Гр.София, 30.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2163/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 40/28 април 2017 г. по т.д.№ 76/2017 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 528/13.12.2016 г. по т.д.№ 147/2016 г. по описа на ОС Бургас. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл.422 ГПК искове на касатора [фирма] против Н. Т. М., Т. Ж. М. и Д. Н. М., тримата от Малко Т., за установяване, че ответниците дължат солидарно на ищцовата банка по договор за банков кредит № HL 399/25 юли 2007 г. суми, както следва: 125 853,37 лв. главница, 440059.53 лв. договорни лихви за периода от 10.11.2013 г. до 8.12.2015 г., 1512,82 лв. такси по договор за периода от 8.09.2014 г. до 8.12.2015 г. и законна лихва върху главницата и дължимите такси от 10.12.2015 г. до окончателното плащане на сумите. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. Претендира се отмяната на решението и уважаване на положителните установителни искове по чл.422 ГПК.
В срока за отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М. изразяват становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол поради липса на основания за достъп до касация.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че процесните вземания произтичат от договор за банков кредит, обявен за предсрочно изискуем и допълнително споразумение от 31 юли 2012 г. към договора за потребителски кредит от 25 юли 2007 г. Предсрочната изискуемост е настъпила след получаване на уведомления от банката, в допълнителното споразумение липсва яснота по какъв начин се формира Б. и с какъв процент изброените мерители участват в определянето му, без да се конкретизира максимален праг, за основателни са приети доводите на въззиваемите, че банката не е успяла да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието и размера на претенциите. В срока на договора Б., регламентиран при неопределеност на условията, при които лихвата нараства, лихвеният процент е променян няколко пъти, включително и след подписването на допълнителното споразумение. Част от клаузите на договора са неравноправни, липсва яснота относно основанията за изменение на възнаградителната лихва, не са посочени обективни критерии, които биха ориентирали потребителите, че не се касае за произволно едностранно изменение на съглашението, което е недопустимо. Не е конкретизирана формулата за пресмятане на Б., относителната тежест на всеки от измерителите и съотнасянето на количествената им промяна към величината на банковия лихвен процент. Това създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителите в ущърб на последните. Формулировката за пресмятане на Б. не е уговорена индивидуално. Клаузата за едностранна промяна на референтния лихвен процент е нищожна. Дългът не е конкретно удостоверен в извлечението от счетоводните книги на банката, послужило за издаване на заповед за изпълнение на производството по ч.гр.д.№ 160/2015 г. на РС Малко Търново. Вземанията на банката не се основават на допълнителното споразумение, с което кредитополучателите не са признали еднозначно размера на дължимото. Крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения установителен иск се споделя от въззивната инстанция.
В касационната жалба и в изложението към нея не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, включен в предмета на спора, обусловили решаващата воля на въззивния съд за изхода на делото.
Касаторът е длъжен да посочи такъв правен въпрос като общо основание за достъп до касация, определящ рамките, в които ВКС следва да селектира жалбата. Съдът не е овластен да го извежда от твърденията на касатора в жалбата относно релевираните с нея факти и обстоятелства. ВКС може да конкретизира, да уточни или квалифицира правния въпрос, обуславящ изхода на спора, въз основа на доводите и твърденията на жалбоподателя.
Непосочването на правен въпрос, значим за конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания в жалбата съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното допълнителните основания-противоречие със задължителна практика на ВКС и основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК са бланкетно посочени. Обжалваното решение не е постановено в отклонение на цитираната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК. Касаторът не е развил съображения за неточно тълкуване на приложимите правни норми на ГПК, ЗЗД, З. и З., за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба. Вместо въпроси изложението съдържа оплаквания за неправилно възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, за необсъждане на доказателства относно методиката на определяне на базовия лихвен процент, за незаконосъобразни изводи относно валидността на част от клаузите на процесния договор, неправилно квалифицирани като неравноправни, за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол. По делото няма данни за направени разноски от ответниците па касация пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 40/28.04.2017 г. на Бургаския апелативен съд, ГО, по в.т.д.№ 76/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: