О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 30.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1336/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр. 2 ГПК във вр. с чл.274 ал.1т.1 ГПК, образувано по частната жалба на Е. Б. Д. срещу определение №299 от 21.12.2015г., постановено по т.д.№3063/2015г. по описа на ВКС, ТК, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато на състава на ВКС за произнасяне по исковата молба на Е. Д. по чл.47 ЗМТА. Поддържа се, че жалбоподателката е узнала за арбитражното решение на 23.09.2015г. и че е спазила срока по чл.48 ал.1 ЗМТА за предявяване на иска за отмяна на атакуваното арбитражно решение. В жалбата се излагат съображения, че не е налице надлежно връчване на решението чрез куриерската служба на 12.08.2015г., тъй като по делото няма данни за постоянно отсъствие на жалбоподателката от адреса, както и че решението не е връчено на постоянния й адрес , посочен в диспозитива на арбитражното решение.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника [фирма], в който се твърди че частната жалба е неоснователна и че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено с практиката на ВКС. Застъпва се становището, че съставът на ВКС правилно е преценил, че в конкретния случай е осъществена една от уговорените хипотези за връчване на книжа по чл.13 т.4 от Общите условия към Договора за револвиращ кредит, което обуславя прилагането на фикцията за редовно съобщаване на арбитражното решението в срока по чл.13 т.4 от Общите условия.
Настоящият състав от Върховен касационен съд, ТК, ІІ т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
С определение №299 от 21.12.2015г., постановено по т.д.№3063/2015г. по описа на ВКС, ТК, е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на Е. Д. против [фирма] за отмяна на основание чл.47 т.3, т.4 и т.6 ЗМТА на решение №556/23.07.2014г. по арбитражно дело №556/2014г. на арбитър Б. Г.. Съставът на ВКС е приел, че решението по арбитражното дело е било редовно връчено на ищцата с пратката, изпратена на 5.08.2014г. чрез пощенския оператор „Е. Ескпрес”. В определението е посочено, че видно от товарителницата, на 12.08.2014г. в 12.45 ч. е направен опит за връчване на арбитражното решение на посочения от ищцата адрес за кореспонденция – [населено място], [улица]. На следващия ден – 13.08.2014г. пратката е върната на подателя – Б. Г. с отбелязване /код 3/, че лицето не живее на адреса. Съдът е приел, че обстоятелството, довело до невръчване на пратката, попада в една от хипотезите на чл.13 т.4 от Общите условия към Договора за револвиращ заем, а именно „адресатът е преместен на друг адрес”, поради което е приложима предвидената от страните фикция за редовно връчване на арбитражното решение. С оглед изложеното съставът на ВКС е обосновал извода, че исковото производство е недопустимо, поради изтекъл срок по чл.48 ал.1 ГПК /повече от една година/ за предявяване на исковете по чл.47 ЗМТА.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено. Дори да се приеме, че отразеното в товарителницата обстоятелството „лицето не живее на адреса” попада в хипотезата посочена в чл.13 т.4 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем – „адресатът е преместен на друг адрес” / така е прието и в решение №7/21.01.2016г. на ВКС, ТК, І т.о./ в конкретния случай не е налице фингирано връчване на решението чрез пратката, изпратена на 5.08.2014г., тъй като не е спазена процедурата, предвидена в чл.32 ал.1 ЗМТА.
Съгласно чл.32 ал.1 ЗМТА „когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след щателно издирване, уведомлението се смята за получено, ако е изпратено до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено”. Разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА е императивна и не може да бъде дерогирана с договор между страните. Ето защо настоящият състав намира, че фингираното връчване по чл.13 т.4 от Общите условия към Договора е приложимо в случаите, при които връчването е съобразено с разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА.
В случая, в исковата молба на [фирма] до арбитър Б. Г., дружеството – ищец е посочило като постоянен адрес на ответницата Е. Д. – [населено място], [улица], ет.6 ап.29, а като адрес за кореспонденция – [населено място], [улица]. В диспозитива на арбитражното решение като адрес на ответницата е посочен постоянния й адрес: [населено място], [улица], ет.6 ап.29. Съобщение за решението е изпратено единствено на адреса, посочен от Е. Д. като адрес за кореспонденция.
С оглед разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА настоящият състав намира, че след неуспешния опит за връчване на съобщението на адреса за кореспонденция /неуспешен опит да бъде намерена ответницата на този адреса/, арбитър Б. Г. е била длъжна да направи опит за връчване на арбитражното решение на последния известен адрес по делото – [населено място], [улица], ет.6 ап.29, който в случая се явява също и постоянен адрес на ответницата. Неспазването на процедурата по чл.32 ал.1 ЗМТА води до неприложимост на фикцията, която позволява да се приеме, че уведомлението е получено от адресата. Оттук следва извода, че в конкретния случай не може да се приеме, че молителката е получила решението с изтичането на 5 дневния срок от изпращането на пратката на 5.08.2014г.
Доколкото по делото има данни, че жалбоподателката е уведомена за арбитражното решение с получената покана за доброволно изпълнение на 23.09.2015г. следва извода, че исковата молба, депозирана на 25.09.2015г., е предявена в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА.
Мотивиран от горното настоящият състав на ВКС-Търговска колегия, ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №299 от 21.12.2015г., постановено по т.д.№3063/2015г. по описа на ВКС, ТК, с което е прекратено производството по делото и връща делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: