О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр.София, 04.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 275/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Я. Х. Б. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 66 от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 1027/ 2011 г., с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение № 91 от 09.03.2011 г. по гр.д.№ 104/ 2011 г. на Благоевградски окръжен съд. Прието е, че цената на исковете, по които е постановен актът на окръжния съд, е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като делото касае отношения, възникнали през 2007 – 2008 г. и за уреждане на спорове по тях не са приложими сега действащите процесуални правила. Поради това счита, че не е имало основание касационната му жалба да бъде върната и моли определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – Ю. у. „Н. Р.” – не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното по касационен ред въззивно решение са отхвърлени предявените от частния жалбоподател искове за сумата 4 500 лв дължими заплати и за сумата 1 647,52 лихва. Касационната жалба е подадена на 27.05.2011 г.
Тази жалба не подлежи на разглеждане по същество. След измененията в ДВ бр.100 от 2010 г., правилото на чл.280 ал.2 от ГПК предвижда начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по граждански дела, образувани по искове с цена под 5 000 лв. В случая, съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, размерът на цената на всеки от исковете е под 5 000 лв. Решението, с което съдът разрешава спорове по такива искове, не подлежи на касационно обжалване.
Не може да бъде споделен доводът на касатора, че жалбата е допустима с оглед момента на възникване на материалното правоотношение. Този момент е без значение при решаване на въпроса за приложимия процесуален закон, тъй като действието на процесуалноправните норми не е в зависимост от съществуването на материалните права, предявени за защита. Частната жалба срещу определението, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 66 от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 1027/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: