5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
С., 05.03. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7511 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. В. С., против въззивно решение от 13.08.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2449/2013 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г състав, с което като е потвърдено решение от 17.12.2012 г. на Софийски районен съд, 74 с-в, постановено по гр.д. № 27729/2012 г., са уважени предявените от С. И. С. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 7 188 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси относно това, когато в резултат на извършени структурни промени функциите, свързани с определени дейности в предприятието на работодателя, са преминали от едно структурно звено/отдел/ в друго структурно звено/отдел/, но в рамките на една и съща, макар и преименувана дирекция, означава ли, че служителят, който е изпълнявал тези функции, преди промените и на когото е възложено да ги изпълнява и след това вече в новия отдел, изпълнява различна по естеството си работа или се касае за една и съща трудова дейност. И в този смисъл последващата промяна в изискванията за притежаваното образование, посочена в длъжностната характеристика за длъжността на служителя в новия отдел, води ли до незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение с него, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, разрешаването на които твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. И. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Д. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е доказал, че има промяна в изискванията за образование или квалификация за изпълняваната от ищеца длъжност, тъй като не е установил при условията на пълно и главно доказване, че са извършени структурни промени в банката и се закрива отдел „Логистика”, към дирекция”Административно-стопанска”, в който отдел ищецът е заемал длъжността „главен експерт”. Приел е, че доказателствата по делото представени от ответната банка, във връзка с направеното оспорване от ищеца, не установяват по безспорен начин взето от надлежен орган решение за промяна в структурата на отдел „Логистика” като представените доказателства сочат на промяна в изискванията за изпълнение на длъжност идентична по наименование с тази на ищеца, но в друго звено и с друга специфика на трудовите функции.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, но те не са обусловили решаващия извод на съда за незаконност на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като в случая въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че са извършени структурни промени в банката от съответния надлежен орган, в т.ч. и закриването на отдел „Логистика” към дирекция”Административно-стопанска”, в който отдел ищецът е заемал длъжността „главен експерт”, довели до промяна на длъжностната характеристика за конкретната длъжност, поради което е приел, че тя съществува без промяна на изискванията за образование и квалификация и в случая не е налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В тази връзка следва да се подчертае, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вън от това обаче следва да се отбележи, че разрешаването на поставените от касатора правни въпроси не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, установена в производство по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК – напр. решение № 507 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 978/2009 г., ІV г.о. Според нея работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация на определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. Съдът не може да определя каква квалификация и какво образование изисква съответната трудова функция и дали има обективна необходимост от въведената промяна. В тези случаи обаче работодателят също е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата. Съдебният контрол при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни изисквания, а такава е забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ. Ето защо контролът на съда за законност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно законовите изисквания. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й, както се посочи по-горе има установена задължителна практика на ВКС.
Съобразно изхода на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.08.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2449/2013 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г състав, по касационна жалба с вх. № 120150/29.10.2013 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на С. И. С. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 600 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: