Определение №336 от 6.3.2012 по гр. дело №1045/1045 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 336

София, 06.03.2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1045 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Б. С., Б. С. М. и Р. С. М., всички от [населено място], срещу решение от 07.04.2011г., постановено по в.гр.д. №88/2011г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.11.2010г. по гр.д.№696/2010г. на Добрички районен съд за уважаване на предявения от Руска Х. М. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Жалбоподателите считат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Руска Х. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за разваляне на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на сключения на 25.01.1999г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, между Руска Х. М. и наследодателя на ответниците С. М. С., обективиран в н.а.№51/1999г., в частта за 4/6ид. части от разпоредения имот.
По поставения от касатора въпрос: „длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни” не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е относим към основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, а към основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Отделно, оплакването е бланкетно и в касационната жалба – за направени, но необсъдени доводи за изпълнение на договора.
Поставен е въпрос по приложението на чл.142, ал.2 от ГПК – дали разпоредбата следва да се прилага строго формално или с оглед на конкретния случай. Разпоредбата не е неясна, непълна или противоречива и по приложението й има формирана съдебна практика, която не е нуждае от промяна. В постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №322 от 28.04.2010г. по гр. д. № 99/2010 г. на ВКС, IVг.о. е прието, че ход на делото може да бъде даден когато за страната или за представителят й не е съществувало неотстранимо препятствие. Обратно, когато и за страната, и за представителят й е била налице такава пречка, то делото следва да се отложи, за да се осигури упражняването на правото на защита, което се възприема от настоящия съдебен състав. За да възникне това задължение, е необходимо съдът да бъде уведомен своевременно за възникналата пречка за разглеждане на делото, като с оглед нейния характер следва да бъдат представени и съответните доказателства. В случая това не е направено. Съдът е бил уведомен единствено за заболяване на процесуалния представител. Преценката, че заболяването не позволява явяването на лицето пред органите на съдебната власт, е в компетентност на здравните органи, съгласно чл.103, ал.3 от Закона за здравето и чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. Целта на закона е да се осигури възможност на страната да упражни правото си на защита, дори когато е налице непреодолимо препятствие за присъствието й. Когато не е удостоверено непреодолимото препятствие, вкл. когато то е заболяване, което не позволява явяването на лицето пред съда, няма основание да се отложи делото.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На основание чл.81 от ГПК с оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.05.2011г., постановено по в.гр.д. №205/2011г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Б. С., Б. С. М. и Р. С. М. да заплатят на Руска Х. М. сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар