О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 08.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1287 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община[населено място] против решение № 341 от 06.07.2010г. по гр.д.№ 409/2010г. на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 93 от 07.12.2007г. по гр.д.№ 453/2006г. по описа на Д. РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск против потребителна кооперация “З.” да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът Общината е собственик на УПИ ІV кв.1 по плана на к-с “Б.-Й.-север[населено място], ведно с построените в него масивен склад с площ 80 кв.м., масивен склад с площ 45 кв.м. метален навес с площ 409 кв.м. и масивна тоалетна с площ 6 кв.м. и предаване владението върху тях.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 2, ал.3 /отм/ от ЗОС, допуснати процесуални нарушения и необоснованост на извода за наличие на правоприемство за ответната кооперация.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните два въпроса: 1. коя кооперация следва да се счита за възстановена по смисъла на пар.1 от ДР на ЗК от 1991г. 2.ЗОС допуска ли установяване на правоприемство между А. и новосъздадена кооперация през 1991г. и 3. характера на постройките и тяхната законност имат ли значение за приложението на чл.2, ал.3 /отм/ от ЗОС. По тези въпроси се твърди противоречие на възивното решение с решение № 340/05 от 10.03.2005г. по гр.д.№ 2860/2004г. на ВКС, водено между същите страни, но за друга постройка.
Ответникът по касация ПК”З.” не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ответната кооперация е регистрирана през 1991г., но след разделянето на РПКДоброджа на 14 нови кооперации с решение от 13.09.1991г. В счетоводството на отделената ПК”З.”, процесния имот е записан като дълготраен актив от 1991г. Складът за билки е изграден от Р.”И.” в периода 1984-1985г. със средства на тази кооперация /платежно нареждане от 25.12.1984г./ и с финансова помощ на О. Р. “И.” и Р.”З.” се обединяват в Р.”Доброджа”, което е вписано в съда с определение № 67030.12.1985г., считано от 01.01.1986г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд при второ разглеждане на делото е приел, че е налице правоприемство между Р.”И.” и ищцовата кооперация, надлежно вписани в съдебния регистър, че изграждането на процесните постройки е извършено от Р.”И.”, чийто правоприемник е ищеца и тъй като нормата на чл. 2, ал.3 от ЗОС в първоначалната и редакция не провежда разграничение между закони и незаконно построени сгради, е приел, че процесния имот не е общинска собственост на основание посочения текст, който е породил еднократното си действие преди отмяната му, поради което предявеният иск за собственост от общината е отхвърлен.
По първият въпрос – коя кооперация следва да се счита за възстановена по смисъла на пар.1 от ДР на ЗК от 1991г. не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като той е неотносим към спора. Процесния имот не е бил иззето, или одържавено имущество на кооперация, което да подлежи на реституция по този текст, поради което първия поставен въпрос е ирелевантен за предмета на делото.
Втория въпрос -.ЗОС допуска ли установяване на правоприемство между А. и новосъздадена кооперация през 1991г. също е неотносим за спора по предявения иск. С протокол от 30.01.1971г. на УС на А. Доброджанка-Т. е решено да се създаде А. “И.” като отделен стопански субект. С решение от 07.05.1971г. се учредява Р. И.” като отделно ЮЛ, което действително получава имущество от бившия А../л. 145-146/ Тези доказателства обаче касаят периода до края на 1071г., а процесната сграда е строена 1984-1985г., видно от цитираните платежни нареждания, доказващи финансирането й от отделен правен субект, различен от А.. Към момента на изграждането на процесните сгради, Р. И.” е самостоятелно ЮЛ, което е изградило сградите, поради което поставения въпрос е без значение. Представеното с изложението решение № 340/05 от 10.03.2005г. по гр.д.№ 2860/2004г. на ВКС, водено между същите страни е за друга постройка, изградена през 1069г. от А. и е неотносимо към настоящия спор.
Третия въпрос е:. характера на постройката и тяхната законност имат ли значение за приложението на чл.2, ал.3 /отм/ от ЗОС. По тези въпроси ВКС е дал указания на възивния съд в отменителното решение по гр.д.№ 3852/2008г. на ВКС и те са били задължителни за него, съгласно чл.294, ал.1 изр.2 от ГПК. Това решение е постановено по чл. 290 от ГПК, поради което съставлява и задължителна съдебна практика по поставения въпрос, съгласно ТР № 1/2009г.,т.2 на ОСГТК на ВКС Възивният съд е приложил чл. 2, ал.3 от ЗОС съобразно тълкуването на тази норма, направено в него, поради което няма основание за приложение на чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 341 от 06.07.2010г. по гр.д.№ 409/2010г. на Д. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Община[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: