О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр.София, 27.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2174 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, изр.1 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Л. К. срещу определение № 508 от 30.06.2008 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 5 състав по ч.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставена без уважение частната жалба на И. К. срещу определение от 08.04.2008 г. на Софийския градски съд за прекратяване на гр.д. № 1* от 2008 г. поради липса на процесуалноправна легитимация на ответника ЕС да отговаря по предявения иск за вреди.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Неправилно било прието от съда, че е предявен иск по чл.45 от ЗЗД, вместо действително предявения от ищеца колективен иск срещу ЕС за установяване на увреждащо действие от противоконституционна и противоречаща на основни текстове в НПК и на задължителни международни правни норми частична уредба в НПК. Според жалбоподателя, този иск би следвало да бъде допуснат и разгледан като колективен иск на основание чл.379-388 от ГПК. Неправилно съдът приел, че част от бъгарските закони не можело да бъдат предмет на колективен иск и заобиколил аргументите на ищеца за противоконституционност на въпросните части от българските закони и за противоречието им със задължителни за РБ и ЕС международни правни норми. В изложение от 04.12.2008 г. предявява искане за преюдициално запитване до съда на Е. общности по реда на чл.629 от ГПК.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по прекратеното гражданско дело/ и в срока за касационно обжалване, посочен в чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е получил съобщение за обжалваното определение на САС на 12.07.2008 г., а частната жалба е подадена по пощата на 21.07.2008 г.- понеделник, първия присъствен ден след изтичане на едноседмичния срок за обжалване/. Обжалваемият интерес е над 1000 лв., тъй като делото е заведено за заплащане на обезщетение за над 30 000 лв.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд обаче не подлежи на касационно обжалване поради следното: Съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на касационно обжалване само при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК- когато с тези определения въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая въпросът, който жалбоподателят посочва и по който според него САС се е произнесъл неправилно, е какъв е характера на предявения от него иск /съдът приел, че е предявен иск по чл.45 от ЗЗД за вреди, а жалбоподателят твърди, че е предявил колективен иск, който следвало да се разгледа по реда на чл.379 и сл. от ГПК/. Този поставен от жалбоподателя въпрос, обаче, не е съществен за изхода на делото по обжалване определението на САС, тъй като с това определение САС е оставил без уважение частната жалба на И. К. срещу определението на СГС за прекратяване на делото на основание, което няма нищо общо с въпроса, дали предявеният иск е колективен или не- поради това, че посоченият в исковата молба като ответник Е. съюз не е процесуалноправно легитимирана страна по иска. Тоест, същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл САС в обжалваното определение, е дали Е. съюз може да бъде ответник по предявени искове за претърпени от ищеца и от други български граждани вреди.
По този въпрос съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, тъй като такава практика няма и не е посочена от жалбоподателя. По този въпрос не са посочени и противоречиви решения на съдилищата. Въпросът не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като в случая не се налага тълкуване на неясни или непълни правни норми по въпроса за процесуалната легитимация на страните в гражданското производство. По тови въпрос има ясна правна уредба /чл.27, ал.1 от ГПК във връзка с чл.1 и 131 от ЗЛС/ и константна съдебна практика, според която ответници по граждански дела /с изключение на ответниците по трудови дела и по искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ/ могат да бъдат само правосубектни лица- физически лица, юридически лица или Държавата. Посоченият от жалбоподателя като ответник Е. съюз не е юридическо лице, а представлява доброволен съюз на отделни държави, който към настоящия момент няма юридическа самостоятелност и правосубектност. Такава юридическа правосубектност на ЕС се предвижда в чл.I-7 от Договора за създаване на Конституция за Е. , който договор обаче съгласно чл.IV-447 все още не е влязъл в сила.
Поради гореизложеното, ВКС счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на САС, поради което частната касационна жалба на И. К. не следва да се допуска за разглеждане пред ВКС.
Без уважение като неоснователно следва да се остави искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до С. на Е. общности по въпроса за противоречие на определени български закони с правото на ЕС поради следното: На първо място, основателността на предявения от жалбоподателя иск, за доказването на който е необходимо да се докаже противоречието на посочени от него български закони с правото на ЕС, не е предмет на настоящото дело. Предмет на производството пред ВКС е само правилността или не на определението на САС за прекратяване на делото поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация на ЕС да отговоря по предявения от ищеца иск за вреди. На второ място, жалбоподателят не е посочил конкретна разпоредба от правото на ЕС или акт на орган на ЕС, които според него са от значение за правилното решаване на делото му и които се налага да бъдат тълкувани от С. на Е. общности по предвидения в чл.628 и сл. от ГПК ред.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната касационна жалба на И. Л. К. срещу определение № 508 от 30.06.2008 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 5 състав по ч.гр.д. № 1* от 2008 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Л. К. за отправяне на преюдициално запитване до С. на Е. общности по настоящото дело.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.