О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 06.04.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1523 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Р., Р. И. С. и Д. И. Р., приподписана от адв. Кр. Н. срещу въззивно решение № 169 от 24.06.2009 год. по гр.д. № 284/2009 год. на Л. окръжен съд, с което е отменено решението на Т. районен съд от 18.03.2009 г. по гр.д. № 98/2009 г. и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите недължимостта от С. К. Н. на посочената в изп.лист от 1.07.2003 г. по нох.д. № 1/2003 г. на ЛОС сума от 20 000 лв. и 3207 лв. разноски по изпълнителното дело, или общо сумата от 23 207 лв., поради погасяване на задължението чрез изтекла погасителна давност.
Ответникът по касационната жалба С. К. Н. в писмения отговор подаден от адв. Д. Б. изразява становище за липса на основание за допускане до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса за момента, от който започва да тече погасителна давност за вземането на наследници на пострадал за вреди от престъпление, когато са конституирани като граждански ищци в наказателния процес, предявили са граждански иск, и той е бил уважен. В противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР № 5/2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС въззивният съд приел, че предявяването на граждански иск в наказателното производство не е основание за спиране на погасителната давност.
За да уважи предявеният от С. К. Н. срещу Р. Д. Р., Р. И. С. и Д. И. Р. отрицателен установителен иск за недължимост на паричното задължение по изпълнителния лист, издаден на основание чл.237, ал.1, б.”а” ГПК /отм./, с оглед изричното позоваване на ищецът – длъжник на изтекла давност, въззивният съд е приел, че вземането на кредиторите е погасено по давност. От момента на влизане в сила на 18.06.2003 г. на присъда по нох.д. № 1/2003 г. по описа на Л. окръжен съд, по която е уважен предявеният от жалбоподателите граждански иск, като настоящият ищец С. Н. е осъден да заплати сумата 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от смъртта на наследодателя им И. С. Р. , до предприемането на действия по принудителното изпълнение – 5.11.2008 г., вземането на жалбоподателите е погасено по давност, като погасителната давност е изтекла на 18.06.2008 г.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. В случая поставеният от жалбоподателите въпрос е извън предмета на предявения отрицателен установителен иск. Крайният извод на въззивния съд е, че вземането е погасено по давност, поради непредприемане на действия по принудително изпълнение в срока по чл.110 ГПК. Когато вземането е съдебно признато, както в настоящия случай към предприемането на действия по принудително изпълнение се пристъпва след подаване на молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител – чл.323 ГПК /отм./. Такава молба жалбоподателите са подали на 5.11.2008 г., поради което изводът на въззивния съд, че вземането им, признато с влязла в сила на 18.06.2003 г. присъда по нох. д. № 1/2003 г. на Л. окръжен съд е погасено по давност е в съответствие с трайната съдебна практика, че съдебно признатото вземане се погасява по давност, поради неупражняването му в срока по чл.110 ЗЗД. Тъй като поставеният от жалбоподателите въпрос е извън предмета на предявения иск, макар и в обжалваното решение да са изложени съображения и по него, то тези изводи нямат самостоятелно значение за изхода на делото, и в този смисъл не са обусловили решаващите изводи на съда, че вземането е погасено по давност.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 169 от 24.06.2009 год. по гр.д. № 284/2009 год. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :