О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№336
София, 06.04.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 484 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Национална агенция „П”, гр. С. против решение на Софийски градски съд, постановено на 15.12.2008 г. по въззивно гр.д. № 2268/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Й. Д. Ч. – В. чрез адв. С е депозирала в срок отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, като счита, че не са налице условията за допускане до разглеждане на касационната жалба, както и, че тя е неоснователна.
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът е изложил съображения за незаконност на заповедта, с която Й. Ч. е дисциплинарно уволнена, тъй като в нея не е конкретизирано нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено наказанието и не е спазена процедура по чл. 193 КТ. Освен това, съдът е приел, че липсата на каквито и да са доказателства за извършени от ищцата дейния, съставляващи нарушения на трудовата дисциплина, още по-малко те а са толкова тежки, че да оправдаят най-тежкото дисциплинарно нарушение.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не е прецизно, като касаторът поддържа, че „неправилната оценка и интерпретиране на събраните в съдебното заседание доказателства водят до възпрепятстване правилното развитие на правото, а в тази насока, преразглеждането им е от съществено значение за точното прилагане на закона”.
От така изготвеното изложение не може да се извлече кой е същественият процесуално-правен въпрос, което разрешаване има значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, като от отговора му зависи резултата по конкретното дело.
В касационната жалба има само едно оплакване и то е също бланкетно – „в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства, съдът неправилно е установил фактическата обстановка и е направил неправилни правни изводи”.
Не е изяснено кои точно доказателства са неправилно преценени, съответно дали това се дължи на необоснованост или на конкретно нарушение на съдопроизводствените правила; кои факти съдът е приел за установени в резултат на „неправилната преценка” на доказателствата и те какво отношение имат към за извода за незаконосъобразност на заповедта за уволнение на няколко основания.
Законодателят с правилата по чл. 280 ГПК поставя изискване порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него разрешение по един или повече материално-правни или процесуалноправни въпроси. Това ги прави от съществено значение за резултата по конкретното дело, както и за правоприлагането с оглед принципния им характер.
В случая, такъв въпрос не е посочен като основание за допускане на касационното обжалване, поради което и съдът няма възможност да провери доколко той се явява съществен за извода на съда, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, нито дали са налице и допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Национална агенция „П”, гр. С. против решение на Софийски градски съд, постановено на 15.12.2008 г. по въззивно гр.д. № 2268/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: