О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 336
София, 19.06.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 819/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. С. и С. И. С. , двамата от гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 224 от 11.11.2008 год., по гр. д. № 1291/2008 год., с което е оставено в сила решение № 9 от 15.04.2008 год., по гр.д. № 4325/2006 год. на Софийски градски съд и са отхвърлени като неоснователни предявените в субективно съединяване от настоящите касатори, искове, основани на чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У” А. , гр. С. за сумата общо 800 000 лв./ по 400 000 лв. за всеки/, представляваща обезщетения за неимуществени вреди във вр. с настъпилата при ПТП на 15.09.2006 год. смърт на сина им И. С. С. , б.ж. на гр. С..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, основания за касация по чл.281,т.3 ГПК.
Според касатора, при уреждане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” законодателят, с нормата на чл.257, ал.3 КЗ, прави отстъпление от принципа, че всички обезщетения, трябва да се базират на виновността на водача, като приема, че трети лица в разглежданата хипотеза са всички с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Следователно, доколкото чл.257, ал.3 КЗ придава на роднините по права линия качеството на трети лица, а чл.268, ал.1 КЗ лимитивно и изчерпателно изброява изключенията, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” не покрива вредите при настъпване на застрахователното събитие, то следва да се приеме че в тази си част задължителната застраховка „Гражданска отговорност” се приближава до застраховка ”Живот”.
Поради това независимо, че родителите на виновния за настъпилото ПТП застрахован водач, не могат да се ползват напълно от законовото правило на чл.45 ЗЗД т.е не разполагат с правото на деликтен иск, то за да се изпълнят по- добре социалните функции на този вид задължителна имуществена застраховка, те също се включват в кръга на третите лица имащи право на обезщетение от застрахователя и аргумент в тази насока, според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, е самата разпоредба на чл.257, ал.3 ГПК
В инкорпорираното в съдържанието на същата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че съществените за делото материалноправни въпроси, относно правото на родителите на починал виновен за настъпване на ПТП водач на МПС на пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя за заплащане на обезщетение на причинените им в резултат на предизвиканата от същото смърт на детето им- застрахования виновен водач, неимуществени вреди и явяват ли се последните трети лица по см. на чл.257, ал.3 КЗ, по които въззивният съд се е произнесъл са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като по отношение на тях липсва съдебна практика- противоречива или не.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е счел, че доколкото по силата на чл.257, ал.1 КЗ и чл.265 КЗ право на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите имат само пострадалите или увредени от пътно- транспортното произшествие трети лица и съгласно изрично разпореденото от чл.257, ал.3 КЗ за такива не се считат, тези които отговарят за причинените вреди, то виновният за процесното ПТП водач, син на ищците, не би могъл да носи отговорност спрямо себе си за собственото си виновно поведение и настъпилата в резултат на същото него смърт. Следователно независимо, че в разглеждания случай отсъства съвпадение между застрахован и пострадал, то според съжденията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалваното решение, предвид предмета на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” следва да се приемат за ирелевантни за правото на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ причинените на ищците косвено морални вреди, щом виновният за собствената си смърт водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника не е осъществил деликт по см. на чл.45 ЗЗД спрямо последните – негови родители, по повод на настъпилото на 15.09.2006 год. по изключителна негова вина ПТП, при което се е самоувредил.
От своя страна обстоятелството, че последните нямат основание за претенция спрямо сина си, основана на осъществен деликт, изключва и възникване на задължение за застрахователя да обезщети вместо застрахования деликвент неговите родители и те нямат качеството на трети лица по см. на чл.226, ал.1 КЗ, във вр. с чл.265, ал.2 КЗ.
Следователно разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос е съществен по см. на чл.280, ал.1 ГПК, защото специфичен за възникналия правен спор, същият е обусловил крайният изход на делото.
Обстоятелството, че във вр. с приложение нормата на чл.257, ал.3 КЗ и чл.268, ал.1 КЗ липсва практика на съдилищата, вкл. на касационната инстанция / противоречива или не/ и се касае за материя уредена с действащия КЗ, по начин в известна степен различен от отменения в ТЗ и предхождащия го в ЗЗД, налага разбирането, че в случая комулативните предпоставки за допустимост на касационното обжалване – основна и допълнителна са налице.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване се явява основателно и същото следва да се допусне на основание въведения с чл.280, ал.1,т.3 ГПК критерий за селекция, на който касаторите се позовават.
При завеждане на делото ищците са освободени от внасяне на д.т., по реда на чл.63, ал.1,б.”б” ГПК/ отм./, поради което не дължат такива и за касационното производство.
Водим от горното, съставът на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 224 от 11.11.2008 год., по гр.д. № 1291/ 2008 год., по описа на с.с.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ отделение, търговска колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: