3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
[населено място], 01.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 238/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №671 от 21.12.2011г., постановено по ч.гр.дело №746/2011г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №464 от 26.09.2011г. по т.д. №450/2011г. на Шуменския окръжен съд. С последното е спряно производството по т.дело по несъстоятелност №450/2011г. на Шуменския окръжен съд. Жалбоподателят [фирма], с управител М. Д. иска отмяна на определението като неправилно и в противоречие със съдебната практика да не се спират висящи производства по несъстоятелност. Поддържа становището, че жалбоподателят е различно лице от молителите по т.дело №131/2011г. и със спиране на производството по делото се нарушават правата на дружеството в качеството му на кредитор на [фирма]. В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като се поддържа, че практиката на съдилищата е еднозначна – образуваните дела по несъстоятелност не се спират и всяка едно от тях се движи самостоятелно, че определението е в “нарушаване на материалния закон и реално осъществено престъпление – използване на служебно положение по НК от съдията “, за нарушаване на правата на кредитор спрямо фирмата длъжник [фирма].
Ответникът по частната касационна жалба ЕТ С. Д. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение Варненския апелативен съд е потвърдил определение на Шуменския окръжен съд, с което е спряно производството по т.дело № 450/2011г., до приключване на производството по т.дело №131/2011г. с влязло в сила съдебно решение. От съда е била извършена справка, че частният касатор не е обжалвал определението на окръжния съд от 21.06.2011г. по т. дело №131/2011г., с което му е отказано да встъпи в качеството си на кредитор на ЕТ Д., в образуваното по молба на ЕТ производство по несъстоятелност. Или предмет на обжалване е въззивно определение на апелативен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за спиране на производството по т.д. 450/2011г., поради връзка на преюдициалност с т.д. №131/2011г.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия – предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Макар и неясно формулирани въпросите за отказа на съда да конституира дружеството – частен жалбоподател като страна в производството по несъстоятелност по т.дело №131/2011г. не са обуславящи изхода относно потвърденото от съда първоинстанционно определение за спиране на производството по т.дело №450/2011г. , поради което не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос / материалноправен или процесуално правен/ от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
По втория въпрос, който може да бъде извлечен от съдържанието на изложението – при висящи две производства, образувани по молба за откриване на производство по несъстоятелност, спира ли се едното от тях или и двете производства се развиват самостоятелно, не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото частният касатор се позовава на непротиворечива съдебна практика по неговото разрешаване, но това твърдение не е подкрепено с представянето на съдебни актове. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Твърдението не е съобразено с изменението на чл.629 ТЗ ДВ бр. 101 от 2010г. в ал.3, която задължава съдът да спре образуваното по молба на длъжника производство по несъстоятелност, ако до датата на постановяване на решение по него, кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Не е на лице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването само на закона не е достатъчно да обоснове извод за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Касаторът не е посочил основанието за допускане до касационен контрол съгласно даденото в т.4 на цитираното ТР на ОГТК на ВКС разрешение по прилагането на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 671/21.12.2011г., постановено по в.ч.т.дело № 746/2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: