5
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С., 10.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 378 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] – Р. Т. срещу Решение от 31.01.2012 год. по гр.д.№ 3173/2011 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 537 от 01.06.2011 год. по т.д.№ 2014/2009 год. на Софийски градски съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, процесуалният представител на касатора сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касация А. М., чрез процесуалния си представител е представил отговор по чл.287 ал.1 ГПК на касационната жалба и отделен отговор на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Счита, че не е налице никое от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол. Поискал е присъждането на разноски.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съдебният състав взе предвид следното:
Предмет на т.д.№ 2014/2009 год. на Софийски градски съд е предявеният от А. З. М. срещу [фирма] иск за сумата 130195 U., представляваща фактурната стойност на липсващ товар, превозван от ответника по товарителница № 235 – 17220523 от 14.11 2008 год.
Твърдението на ищеца е, че праводателят му [фирма] е сключил с ответника договор за въздушен превоз на товар от 187 кг., състоящ се от компютърни компоненти по дестинацията С. – Л., Р. С.. Товарополучател е [фирма] [населено място] сити, Н., САЩ. Договорът е сключен при режим на изрично обявена стойност на товара, което е отразено в товарителницата и е заплатена съответната по-висока такса. Стоката е огледана, претеглена и приета без забележки на Летище „С.” от агент-представител на ответника. Била доставен от превозвача по местоназначение с полет [рег.номер на МПС] . При предаването и на получателя е установено разкъсване на запечатващата лента и липсата на 19.5 кг. от превозваната стока, а именно – 80 бр. компютърни компоненти от едната каса и 260 бр. компютърни компоненти от втората каса. Поради констатираните липси, стоката е отказана от получателя и местонахождението и към предявяването на иска е бил в митнически склад на летище „Л.”. Стойността на липсващия товар възлиза на исковата сума. При направената рекламация, превозвачът е предложил обезщетение в размер на 491.08 U., поради което товародателят е предявил претенцията си за претърпяната вреда, съизмерима със стойността на липсващата стока по съдебен ред.
Активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на А. М., произтича от сключен на 16.05.2009 год. договор за цесия, който не е бил оспорен.
С отговора по чл.367 ГПК ответникът е оспорил допустимостта на иска, поради липса на международна компетентност на българския съд, считайки, че компетентен да се произнесе е съдът в [населено място] – С.. Оспорил е и неговата основателност. Позовал се е на това, че макар и с обявена стойност, товарът е бил оформен като обикновен, а не като ценен такъв, при който процедурата и таксите са други; оспорил е истинността на документа, установяващ липси по товара, който преди получаването му е престоял 2 дни в охраняван и наблюдаван склад.
Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло, присъждайки сумата 201136.95 лв., представляваща левовата равностойност на 130195 U..
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт. Позовал се е на това, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за международен въздушен превоз (материализиран с цитираната по-горе товарителница) по отношение на който се прилага Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана в [населено място]. Приел е, че от разпоредбата на чл.28 ал.1 от Конвенцията произтича компетентността на българския съд да разгледа спора, обусловен от отговорността по чл.18 от Конвенцията, като правото си по чл.13 ал.3 да предяви иск, товарополучателят е предоставил на [фирма]. Като допълнителен довод е посочил и това, че дори без наличието на делегирани права, като страна по превозния договор, товародателят също е легитимиран да предяви иск за вреди от неизпълнението му. Позовал се е на постановено по реда на чл.290 ГПК решение по т.д.№ 517/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Както бе посочено по-горе, правата, произтичащи от договора са били цедирани на А. М., като цесията не е оспорена.
По размера на обезщетението за вреди, съставът на САС се е позовал на чл.22 ал.2 от Конвенцията въвеждащ задължение на превозвача да заплати регистрираната стойност, ако не докаже че тя е по голяма от действителната. Т. доказване не е проведено, поради което превозвачът дължи обявената по реда на чл.90 ал.1 З. стойност на товара.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за касационен контрол произтича от следното:
Основанията по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът свързва с произнасянето по въпроса – „Допустимо ли е при наличие на частична липса на товар по договор за превоз да бъде присъждано обезщетение, равняващо се по стойност на пълния лимит на отговорността на превозвача, уговорен като дължим при пълно погиване или пълна липса на товара”.
По този въпрос, предпоставката по т.1 се основава на противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение по т.д.№ 517/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, а основанието по т.2 – противоречие с Решение № 27/30.10.1954 год. на ОСГК и Решение № 706/27.07.2005 год. по т.д.№ 1019/2004 год. на ІІ т.о. на ВКС по същия въпрос.
Преди всичко, следва да се отбележи, че основанията по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК са взаимноизключващи се по отношение на един и същ правен въпрос. Освен това, поставеният правен въпрос не е обуславящ. Както бе посочено по-горе, съставът на САС не е основал становището си по размера на обезщетението на това, че във всички случаи се дължи обявената стойност, а на недоказаност на възражението на превозвача, че действителната вреда е в по-малък размер от стойността по чл.90 ал.1 З..
Дали възражението по размера на обезщетението е доказано или не, е въпрос по същество.
Основанието по т.1 не е налице още и поради обстоятелството, че правният въпрос по който се е произнесъл съставът на ІІ т.о. по т.д.№ 517/2010 год. е различен от посочения по-горе. Преценката дали се дължи пълната претендирана стойност на товара или частична такава не е елемент от произнасянето по правния въпрос, а елемент от преценката на фактите и доказателствата по конкретния казус – доказан ли е бил размерът на вредата. Произнасянето по правния въпрос по това дело обхваща значението на предхождащото претенцията за вреди рекламационно производство и активната легитимация на товародателя.
Поради същите съображения не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Решението 2005 год. на ІІ т.о. на ВКС съдържа произнасяне по спор с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ГПК по който е разгледана и отговорността на превозвача по опазването на товара. Коментираният размер на застрахователното обезщетение, съобразно действителния размер на вредата, не съдържа противоречие с поставения по-горе правен въпрос.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с въпроса: „Допустимо ли е по българското процесуално право завеждане на искове за вреди, чрез търговско представителство на чуждестранно ЮЛ”.
Този въпрос няма отношение към спора, тъй като искът е предявен от физическото лице А. М.. Чуждестранно ЮЛ е ответникът [фирма], който е и страна по делото – чл.26 ал.1 ГПК. Дали ответникът е бил редовно представляват чрез търговското си представителство в България би могло да има отношение към чл.281 ГПК, но няма връзка с посочения въпрос.
Що се касае до допълнителния довод, че като приложимо право въззивният съд неправилно е посочил Варшавската Конвенция, а не Конвенцията от Монреал, която я изменя и допълва в съществени нейни части, то това е въпрос по същество за материална незаконосъобразност на решението. Въпросът „може ли решението да се основава на нормативен акт, който е бил отменен към правнорелевантния момент” би бил реторичен. За пълнота на изложението, обаче, ще следва да се отбележи, че Монреалската Конвенция от 2002 год. не отменя В., която продължава да действа редом с нея за неопределен период от време, а по-скоро я допълва и то в части, нямащи отношение към настоящия спор.
Не съставлява основание да допускане на факултативния касационен контрол по която и да било от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, въведеният за пръв път пред ВКС довод по фактите, а именно, че получател на товара не е [фирма] [населено място] сити, Н., САЩ, а „Ш. Д.Д.” [населено място]. Вярно е, че в приложената към исковата молба товарителница като наистина е посочен адреса на „Ш. Д.Д.”, макар и в останалите документи, касаещи превоза, като получател на товара да е посочен А. Е. И. Л.” [населено място] сити, Н., САЩ, чрез „Ш. Д.Д.” [населено място].
Наведеното в изложението обстоятелство, че съставът на САС не е обсъдил легитимацията на „Ш. Д.Д.” [населено място] като товарополучател, произтича от факта, че ответникът нито пред първата, нито пред въззивната инстанция е въвел този довод и да е оспорил качеството на „А. Е. И. Л.”, САЩ, като товарополучател.
Както бе посочено по-горе, ответникът е поискал присъждането на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 31.01.2012 год. по гр.д.№ 3173/2011 год. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на А. З. М. за присъждането на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.