О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София 11.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1139 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПГВМЗ”А. С.”гр.Л. чрез адв.П. П. срещу решение № 72 от 11.06.12г.,постановено по в.гр.дело № 144/12г.на Окръжен съд – Разград,с което е потвърдено решение № 113 от 2.04.12г.,постановено по гр.дело № 116/12г.на Районен съд – Разград.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ,предявени от С. И. К..
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа,че решението на въззивния съд е недопустимо, бланкетно се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на решението.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата С. К. чрез адв.К. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 236 от 30.11.11г.на директора на ПГВМЗ”Ал.С.,с която е прекратен трудовия договор с ищцата С. И. К. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – съкращаване в щата,е незаконосъобразна,тъй като е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.3 КТ.Изложени са съображения,че в качеството си на председател на секцията на КТ”Подкрепа”в гимназията ищцата се ползва от предварителна синдикална защита,която не е спазена,тъй като уволнението е извършено въпреки изричното несъгласие на изпълнителния съвет на КТ”Подкрепа”,Синдикат „Образование”,видно от писмо с вх.№ 1198/17.11.11г.
Неоснователен е доводът в касационната жалба за недопустимост на решението предвид произнасянето по недопустим иск.В разглеждания случай от въведените с исковата молба фактически твърдения е видно,че са предявени обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.При правилно приложение на материалния закон въззивният съд е определил действителния предмет на спора,като е изложил съображения,че исковата молба е с петитум,който съдържа искане за отмяна на уволнението,извършено със заповед № 236/30.11.11г.на директора на ответната гимназия и признаването на уволнението за незаконно е неразделна част от произнасянето на съда по законосъобразността на уволнителната заповед.Ето защо следва да се приеме,че въззивният съд е извършил правилна преценка относно допустимостта на исковете и е постановил допустим съдебен акт.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1 и т.3 от посочената разпоредба.Оплакванията за нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касаят правилността на въззивното решение и се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 11.06.12г.,постановено по в.гр.дело № 144/12г.на Окръжен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.