3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 11.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети април през две хиляди и даветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 729 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Софийска градски прокуратура срещу решение от 28.11.18г. по в.гр.дело № 10852/17г. на Софийски градски съд в частта, с което е потвърдено решение № 149032 от 16.06.17г.по гр.дело № 74098/16г.на Софийски районен съд, І ГО, 48 състав.С него е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищеца В. Н. Ц. в размер на 4 000 лв,ведно със законната лихва,считано от 19.12.16г.до окончателното изплащане, по повод повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.с чл.209 ал.1 НК, по което е оправдан.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите:1.При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди; 2.Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице .
Ответникът по жалбата В. Ц. счита,че не са налице основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема следното:
В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.Посочените от касатора въпроси са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая е установено,че ищецът е бил обект на наказателно преследване, продължило четири години, шест месеца и дванадесет дни. С постановление от 14.02.12г.В. Ц. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК вр.с чл.209 ал.1 НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция ” в размер на 2000 лв.Постановената от СРС осъдителна присъда по нохд № 6307/12 г.е обжалвана от подсъдимия, във връзка с което е образувано нохд № 2704/15г.на СГС, който е постановил оправдателна присъда.Същата е протестирана от прокурор при СГП и обжалвана от частния обвинител пред ВКС,въз основа на което е образувано нохд № 352/16г.На 16.05.16г.Върховният касационен съд е постановил оправдателна присъда. Установено е от свидетелките показания, че в резултат на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се силни негативни емоции, в стрес и притеснения, влошило се е здравословното му състояние,получавал сърдечни пристъпи, открили му диабет.При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид възрастта на пострадалия и периода на висящността на наказателното производство, социално –икономическата обстановка в страната,характера на причиненото увреждане, вида,обема и интензитета на настъпилите вреди, липсата на трайни и невъзстановими последици от увреждането; вида и тежестта на вмененото деяние, което съставлява тежко умишлено престъпление, факта, че е наложена лека мярка за неотклонение „парична гаранция”,която в минимална степен се отразила на начина му на живот.Отчетено е също,че негативните последици не са били извън обичайните вследствие на действията на правозащитните органи, както и че не е доказана пряка причинна връзка между заболяванията му и наказателното производство.При тези данни въззивният съд е приел,че сумата от 4 000 лв е справедлив размер, който да репарира претърпените вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 620 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7460 от 21.11.18г.по в.гр.дело № 10 852/17г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на В. Н. Ц., с ЕГН [ЕГН] сумата 620 лв /шестстотин и двадесет/ разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.