О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 295/2011 година
Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. Т. С. от [населено място] против определение от 24.01.2011 год. по ч.гр.дело № 12093/2010 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение от 22.06.2010 год. по гр.дело № 11960/2006 год. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането й за съвместно разглеждане, при условията на евентуалност на иск за осъждане на Д., ч.м. на ф. да заплати обезщетение по ЗОСОИ, както и в частта, с която жалбата й е оставена без уважение, в останалата част. Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, в частта му, с което е оставена без уважение жалбата й, регламентирано от процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото счита, че по въпроса за допустимостта да се съединява ревандикационния иск с иск за присъждане на равностойността на вещта въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 114/01.09.1963 год. по гр.дело № 95/1963 год. на ОСГК на ВС.
По отношение на останалата част от обжалваното въззивно определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане жалбоподателката поддържа становище за неправилно приложение на разпоредбата на чл.116 ГПК/отм./, защото отказвайки обективното съединяване на исковете и прекратявайки производството по отношение на Д., п. от м. на ф., на основание чл.18, ал.3 и 4 ГПК/отм./, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по законосъобразността на отказа, предвид че се прегражда пътя на търсената от ищцата защита.
Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище по нея.
Частната жалба, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. С. е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: ищцата А. С. е предявила иск по чл.97, ал.1 ГПК, във вр. с чл.1 ЗВСОНИ срещу М. на р. р. и б., с предмет на иска – признаване на възстановеното й по реституционния закон право на собственост върху процесния имот, като наследница на своите родители и негови бивши собственици, отнет с акт № * за завземане на недвижим имот на 01.09.1949 год. В хода на делото са конституирани нови ответници – МРРБ, МИЕ и Ч.”З.”. С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 27 октомври 2009 год. районният съд е конституирал, на основание чл.117 ГПК/отм./ и Д. чрез м. на ф., като ответник, наред с първоначално привлечените. По молбата на ищцата, за изменение на иска по чл.116 ГПК/отм./ и се приеме за установено, че вещното право на собственост на ищцата върху процесния имот се трансформира в облигационно право на вземане – обезщетение в размер на 66 680 лева, като се осъди държавата да го заплати на ищцата е постановено определение в откритото съдебно заседание, проведено на 22.06.2010 год. пред районния съд и искането й за изменение на иска, чрез съвместно приемане за съвместно разглеждане, при условията на евентуалност на иск за осъждане на д.-о., чрез М. на ф. да заплати обезщетение по ЗОСОИ в случай, че собствеността върху спорните идеални части от имота не могат да бъдат възстановени е отхвърлено. Изрично е посочено, че в тази част определението не подлежи на обжалване, а само в частта, с която е прекратено производството по отношение на ответника Д., ч. М. на ф.. Правилно районният съд е обявил необжалваемост на определението, защото с него не се прегражда пътя на защитата, търсена с изменението на иска и в тази част обжалваното определение следва да се остави в сила. Производството по делото продължава своя ход по главния иск, предявен с исковата молба – чл.108 ЗС срещу привлечените ответници, с изключение на новоконституирания ответник-Д., ч.М. на ф., по отношение на което производството е прекратено, защото искането за изменение на иска е оставено без уважение.
По отношение на частната касационна жалба, срещу въззивното определение, в частта, с която се потвърждава прекратителното определение срещу Д., п. от М. на ф. не се съдържат основания за допускане на касационно обжалване. Изложението, депозирано от касаторката по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но касаещи тази част на въззивното определение, в която няма произнасяне по съществото на частната жалба, а е констатирана нейната недопустимост, поради необжалваемостта на определението в тази му част. Т.е. в тази част въззивното определение подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, по реда на който касационният съд разглежда въззивното определение, в частта, с която се оставя в сила прекратителното определение на районния съд. По изложените съображения и поради отсъствие на точно и мотивирано основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в тази му част, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК настоящата инстанция счита, че отсъстват предпоставките на изчерпателно посочените от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, защото непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение, под № 16032/17.11.2010 год. по ч.гр.дело № 12093/2010 год. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Т. С. срещу определение от 22.06.2010 год. по гр.дело № 11960/2006 год. на Софийски районен съд, в частта, с която се отхвърля искане за съвместно разглеждане, при условията на евентуалност на иск за осъждане на Д., ч. м. на ф. да заплати обезщетение по ЗОСОИ.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 16032/17.11.2010 год. по ч.гр.дело № 12093/2010 год. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена частната жалба на А. Т. С. в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: