2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№337
С., 16.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 5630 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на Е. В. Н., чрез пълномощника й адвокат В. Я., против определение от 3.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 78 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено определение от 29.11.2013 г. по гр.д. № 825/2009 г. на Районен съд-Дупница за оставяне без уважение на искането на Е. В. Н. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.
За да постанови атакуваното определение въззивният съд е констатирал, че се обжалва решение на районния съд за извършване на съдебна делба чрез публична продан на един от недвижимите имоти и по предявените по реда на чл.346 ГПК искове по чл.12, ал.2 ЗН и чл.31, ал.2 ЗС. Изложени са съображения, че макар да са представени доказателства за ниски доходи, поради получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от декларацията на Е. Н. е видно, че същата притежава недвижими имоти, в т.ч. и извън делбените, поради което за нея е налице възможност да реализира доходи и еднократно да заплати дължимата държавна такса в размер на 1018 лв.
Е. Н. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: дали наличието на недвижим имот, от който не се реализират доходи, определя имуществено състояние, достатъчно за внасяне на определената за въззивното обжалване държавна такса. Представените съдебни актове обаче не удостоверяват наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос, тъй като са постановени при различни факти от тези по настоящото дело – в два от случаите /по които са се произнесли Варненски апелативен съд и Софийски окръжен съд/ се е касаело за лице, което издържа непълнолетно дете, а изводите в определение № 616/19.03.2012 г. по ч.гр.д. № 994/2012 г. на Софийски апелативен съд са при съобразяване на притежавани идеални части от недвижими имоти, при което възможността да се отдават под наем зависи и от намерението на останалите съсобственици, докато по настоящото дело ищцата е едноличен собственик на недвижим имот, извън делбения, а и е поискала възлагане на делбения апартамент, т.е. направила е изявление, че разполага с финансови средства да заплати уравнението на дела на другия съделител.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 3.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 78 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: