2
определение по ч.гр.д.№ 5049 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 02.12. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5049 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от А. Б. В. и В. С. П. срещу определение № 1216 от 03.10.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 704 от 2016 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено определение № 4393 от 29.08.2016 г. по гр.д.№ 6021 от 2015 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено определение за допускане на обезпечение на предявения от Д. Л. А. и А. Л. А. против А. Б. В. иск за собственост на поземлен имот с идентификатор 63427.15.210 по кадастралната карта на [населено място], м.“Караманлийка“, с площ от 1171 кв.м., заедно с построените в него сгради с идентификатори 63427.15.210.1, 63427.15.210.2, 63427.15.210.3 и 63427.15.210.4, чрез спиране на изпълнението по две изпълнителни дела: изп.д.№ 469 от 2016 г. по описа на ЧСИ В. Н. и изп.д.№ 986 от 2016 г. по описа на ЧСИ И. Х., след представяне на гаранция в размер на 2 000 лв.
В частните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката А. Б. В. сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: налице ли е обезпечителна потребност от налагане на обезпечителна мярка при положение, че исковата молба на ищеца- молител в обезпечителното производство е вписана и има оповестително-защитно действие.
Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят В. С. П. също сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС /определение № 481 от 28.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 4760 от 2015 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., определение № 761 от 02.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 6838 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., определение № 314 от 03.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5871 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк.№ 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните въпроси:
1. При предявен иск за собственост за ? ид.ч. от имота, адекватна ли е обезпечителната мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело по отношение на целия имот ?
2. Налице ли е обезпечителна нужда от налагане на обезпечителна мярка, когато исковата молба на ищеца- молител в обезпечителното производство е вписана и има оповестително-защитно действие ?
В писмени отговори ответниците по частната жалба Д. Л. А. и А. Л. А. оспорват същата. Молят касационното обжалване на определението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното:
1. По частната жалба на А. Б. В.: Жалбата е подадена от легитимирана страна /ответник по иска/ и в едноседмичния срок по чл.396, ал.1 ГПК. Съгласно чл.396, ал.2 ГПК обжалваното определение на Русенския окръжен съд подлежи на обжалване пред ВКС, само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно разглеждане на тази частна жалба, тъй като жалбоподателката не е посочила правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- въпрос, който да е от значение за конкретното дело и да е обусловил изводите на съда в обжалвания съдебен акт. Посоченият в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос /налице ли е обезпечителна потребност от налагане на обезпечителна мярка при положение, че исковата молба на ищеца- молител в обезпечителното производство е вписана и има оповестително-защитно действие/ е напълно неотносим към настоящото дело, по което е предявен установителен иск за собственост, вписването на исковата молба по който има само оповестително, но не и оповестително-защитно действие. Поради това и тъй като тази жалбоподателка не е посочила други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, частната й жалба не следва да бъде допускана до касационно разглеждане.
2. По частната жалба на В. С. П.: Тази жалба също е подадена в едноседмичния срок по чл.396, ал.1 ГПК и от легитимирана страна: лице, което макар да не е страна в исковото производство, като взискател по изпълнителното дело, което е спряно, е засегнат от допуснатото обезпечение и поради това има право да го обжалва. В този смисъл е т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.396, ал.2 ГПК обжалваното определение на Русенския окръжен съд подлежи на обжалване пред ВКС, само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно разглеждане на тази частна жалба поради следното: Първият поставен от касатора правен въпрос /при предявен иск за собственост за ? ид.ч. от имота, адекватна ли е обезпечителната мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело по отношение на целия имот/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият е напълно неотносим към конкретното дело, по което е предявен иск за собственост на целия имот, а не само на ? ид.ч. от него. Действително, един от ищците, който е претендирал за собственост върху ? ид.ч. от имота- Л. А. П. е починал в хода на процеса, но с разпореждане от 30.03.2016 г. останалите двама ищци Д. Л. А. и А. Л. А. са конституирани като наследници на този ищец. По отношение на останалата 1/2 ид.ч.- претенция за нея са предявили останалите двама ищци /в този смисъл исковата молба и молбата-уточнение от 19.01.2016 г., находяща се на лист 34 от първоинстанционното дело/.
Вторият поставен от касатора В. С. П. въпрос /налице ли е обезпечителна нужда от налагане на обезпечителна мярка, когато исковата молба на ищеца- молител в обезпечителното производство е вписана и има оповестително-защитно действие/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Той е напълно неотносим към настоящото дело, по което спирането на изпълнителните дела е допуснато като обезпечение на предявен установителен иск за собственост, вписването на исковата молба по който има оповестително, но не и оповестително-защитно действие.
Поради изложеното и тъй като този жалбоподател не е посочил други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, частната му жалба не следва да бъде допускана до касационно разглеждане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по частните жалби направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер общо 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1216 от 03.10.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 704 от 2016 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА А. Б. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Д. Л. А.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] А. Л. А.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.Р., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за адвокат по делото на ВКС.
ОСЪЖДА В. С. П.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.3, ап.7 да заплати на Д. Л. А. и А. Л. А. с горепосочените адреси на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за адвокат по делото на ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.