ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 337
София, 21.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр.дело № 68/2011 год.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 6764/19.07.2011 г., подадена от А. Д. Д. , с която се иска изменение на постановеното от ВКС определение №602 от 15.06.2011г. в частта за разноските като поставените в негова тежест такива в размер 4000лв., които следва да заплати на ответниците по касационната жалба, при условията на чл.78 ал.5 от ГПК поради прекомерност се намалят до по-нисък и справедлив размер. Поддържа се и искане за редуциране поради прекомерност и на разноските, направени от ответниците във въззивното производство.
Насрещните страни А. М. Т. , К. М. Р., Ф. В. Р. и В. В. Т., всички чрез процесуалния си представител адв. Ч., вземат становище за недопустимост и при условията на евентуалност – за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С определение №602 от 15.06.2011г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №403 от 16.08.2010г., постановено по гр.д.№1125/09г. на СОС . Осъдил е касатора А. Д. Д. да заплати на А. М. Т. , К. М. Р., Ф. В. Р. и В. В. Т. сумата 4000лв. разноски, направени в касационното производство.
Съгласно чл. 78 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.
С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за приключване на производството – постановяване на определение по чл.288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение №403 от 16.08.2010г., постановено по гр.д.№1125/09г. на СОС, ответниците по касационната жалба имат право да получат направените разноски по касационното производство до момента. Видно е, че те са заплатили 4000лв. адвокатско възнаграждение. Този размер разноски е поставен в тежест на касатора с определението на ВКС.
В молбата по чл.248 от ГПК касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от адв. Ч., пълномощник на ответниците, защита е изготвяне на отговор по касационната жалба без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Следователно заплатеното от ответниците по касационната жалба адвокатско възнаграждение от 4000 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и молбата за намаляването му е основателна.
Предвид горното и с оглед изхода на касационното производство, претенцията на ответниците за присъждане на разноски е основателна, но следва да бъде уважена в намален по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 3000лв. (3/4 от хонорара, платен за въззивната инстанция). Заплатената по договора за правна защита и съдействие от 17.01.2011г. сума от 4000 лв. е прекомерно завишена, несъответстваща на фактическата и правна сложност на производството и договорена в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Изложеното обосновава извод, че определение №602 от 15.06.2011г. на ВКС следва да се измени като поставените в тежест на касатора разноски се намалят до размер 3000лв. Настоящият състав на ВКС не се произнася по второто заявено искане с молбата, тъй като компетентен да стори това при евентуално надлежно заявено и в законоустановения срок искане е съответният въззивен съд.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение №602 от 15.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 68/2011 г. в частта му за разноските като намалява поставените в тежест на А. Д. Д. и присъдени в полза на А. М. Т. , К. М. Р., Ф. В. Р. и В. В. Т. разноски от 4000лв. на 3000лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :