3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С., 21.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 822/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място] срещу Решение №44 от 09.02.2012 г. по т.д. № 1146/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №63 от 10.07.2009 г. по т.д.№ 125/ 2007 г. на Хасковски окръжен съд, с коeто е отхвърлен предявеният от АПСПК – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] иск за 281 747.99 лв.- неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 9.2 от Приватизационен договор от 13.11.1998 г. и иск за 988.94 лв. – изтекли лихви от 20.08.2007 г. до датата на предявяване на иска, с оплакване за неправилност и по частна жалба срещу Определение № 861 от 31.05.2012 г. по чл. 248 ГПК, с което не е уважена молбата на АПСПК – [населено място] за изменение на присъдените разноски, с оплакване, че са недължими, тъй като не са направени, евентуално, че следва да се намалят поради прекомерност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, по което оплакване излага съображения и представя копия от Р.№ 38/19.02.2008 г. по т.д. № 664/2007 г. на ВКС и Р.№ 574/07.04.2011 г. по гр.д.№ 349/2009 г. на САС. В частната жалба поддържа, че определението е неправилно, тъй като няма задължение до приключване на устните състезания да прави възражение за прекомерност, каквото възражение е направил в молбата по чл. 248 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор на касационна жалба, оспорва същата, като неоснователна, тъй като жалбоподателят не е изложил решения по делото правен въпрос, възразява, че посочените решения не обуславят основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – решението на САС не създава задължителна за съдилищата съдебна практика, а практиката, съдържаща се в решението на ВКС е изоставена, за което сочи Р.№ 80/26.06.2009 г. по т.д.№469/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено на основание чл. 290 ГПК,оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. По съображения, изложени в писмен Отговор на частна жалба, оспорва основателността на същата, като възразява, че е направено несвоевременно възражението за прекомерност.
По касационната жалба:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационната жалба е неоснователна. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване ВКС извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда материалноправен въпрос, по който поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
По частната жалба:
Определението, с което е отказано да се измени решението в частта за присъдените разноски, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 пр.1, вр. ал. 1 т. 2 и чл. 248 ал. 3 ГПК и частната жалба е допустима, като подадена в срок.
За да откаже да измени решението си в частта, с която АПСПК – [населено място] е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] 24 000 лв. – разноски за въззивната инстанция, съдът е изложил, че разноските са доказани, а искането за намаляване поради прекомерност, не е направено своевременно – до приключване на устните състезания, а след получаване на препис от решението.
Частната жалба е неоснователна. Представени са във въззивната инстанция доказателства: Договор за правна помощ и съдействие № ПП-КИ-45-2011 г. за уговорено възнаграждение 20 000 лв., данъчна фактура за 24000 лв.(данъчна основа 20 000 лв. и 20% ставка 4000 лв.) и вноска бележка за внесени в банка на 05.12.2011 г. 24 000 лв., както и Списък на разноските. До приключване на устните състезания във въззивната инстанция възражение за прекомерност частният жалбоподател не е направил. Постоянна е практиката на ВКС, че без възражение за прекомерност, което да е направено преди постановяване на съдебния акт за разноските, разноските не могат да бъдат намалени поради прекомерност: Опр.№ 13/17.01.2013 г. по гр.д.№ 1161/2012 г. на ВКС, ІVг.о., Опр.№283/12. 12.2012 г. по т.д.№ 1110/2011 г. на ВКС, І т.о. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №44 от 09.02.2012 г. по т.д. № 1146/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №861 от 31.05.2012 г., постано- вено по същото дело на основание чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: