О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С., 24.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1057/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2449 от 08.10.2014 г. по в. гр. д. № 853/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение от 26.06.2014 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като отказът на въззивния съд да намали присъденото във въззивното производство адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е аргументиран с обстоятелства, имащи значение за размера на дължимото възнаграждение за производството пред първата инстанция. Навежда оплакване, че преценката на въззивния съд за липса на основание по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение не е съобразена с действителната фактическа и правна сложност на делото и с обема на осъществената от процесуалния представител на ищеца защита по делото. Предвид доводите в жалбата, частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение бъде намалено от 3 000 лв. до предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер от 830 лв.
Ответникът Р. В. В. от [населено място] оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 10.12.2014 г. и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на [фирма] по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по в. гр. д. № 853/2014 г. въззивно решение в частта за разноските, Софийски апелативен съд е приел, че адвокатското възнаграждение от 3 000 лв., присъдено на ищеца Р. В. В. като разноски за въззивното производство, не е несъразмерно с действително извършената във въззивното производство работа от процесуалния представител на ищеца и не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. При произнасянето по молбата въззивният съд е съобразил, че възнаграждението в посочения размер е уговорено и платено за изготвяне на въззивна жалба, за отговор на подадената от насрещната страна въззивна жалба и за процесуално представителство пред въззивната инстанция, както и че процесуалният представител на ищеца е изпълнил задълженията, които е поел с договора за правна защита и съдействие и за които е получил възнаграждението. Въззивният съд е препратил към изразеното в мотивите на решението становище, че фактическата и правна сложност на спора не обосновава намаляване на възнаграждението като прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно.
В производството пред Софийски апелативен съд ищецът Р. В. В. е поискал присъждане на разноски за въззивното производство, съгл. списък по чл.80 ГПК, включващи 480 лв. – платена държавна такса за въззивно обжалване, и 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по в. гр. д. № 853/2014 г. Към списъка на разноските е приложен договор за правна помощ и съдействие от 16.06.2014 г., сключен между Р. В. и адв. Н. М., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката в размер на 3 000 лв. за оказване на правна защита и съдействие пред Софийски апелативен съд, изразяващи се в изготвяне и подаване на въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 15242/2013 г. на Софийски градски съд, изготвяне и подаване на писмен отговор на подадената от [фирма] въззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство по делото. В договора е удостоверено, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло от клиента на адвоката. От данните по делото е видно, че адвокатът е изготвил и подал въззивна жалба и отговор на въззивната жалба на насрещната страна и че се е явил в откритото съдебно заседание на 20.06.2014 г., в което е представлявал ищеца и е извършвал процесуални действия по защитата му.
Преценен от гледна точка на материалния интерес по делото и на обема на възложените и реално извършени действия за правна защита и съдействие, размерът на уговореното адвокатско възнаграждение не е несъразмерен с осъществената от процесуалния представител на ищеца адвокатска работа. Размерът на възнаграждението не е прекомерен и спрямо фактическата и правна сложност на делото, в рамките на което съдът се е произнесъл по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. Д. на частния жалбоподател, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства и не са навеждани нови факти, променящи изяснената от първата инстанция фактическа обстановка по спора, не е аргумент да се отрече фактическата и правна сложност на спора и на това основание да се намали присъденото адвокатско възнаграждение. поради това, като е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер, Софийски апелативен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2449 от 08.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 853/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :